Прободе ме парче от антена. Загубих съзнание от декомпресията. Паднал съм по лице, кръвта е запечатала пробойната. Събудих се след заминаването на екипажа. Биомониториращият компютър бе повреден от антената. Екипажът основателно ме е сметнал за мъртъв. Не са виновни.
Н… А… С… А… Ж… Д… Е… Н… И… Я…?
Дълга история. Екстремна ботаника. Имам 126 кв. м обработваема площ с картофи. Ще отложи проблема с храната, но не толкова, че да издържа до „Арес 4“ Модифицирах марсохода за дълъг преход, планът е да стигна до „Арес 4“.
B… И… Д… Я… X… М… Е… — … С… А… Т… Е… Л… И… Т
Правителството ме следи със сателити? Трябва ми шапка от алуминиево фолио! Нужен ни е и по-бърз начин да си говорим. Този отнема цял ден. Някакви идеи?
И… 3… Н… Е… С… И… С… Ъ… Д… Ж… Ъ… Р… Н… Ъ… Р
Изнесох го. Оставих го на 1 метър северно от сондата. Ако установите контакт с него, мога да нарисувам шестнайсет цифри на колелетата и така ще ми пращате по шест байта информация едновременно.
C… Ъ… Д… Ж… Н… Е… О… Т… Г… О… В… А… Р… Я
По дяволите. Някакви други идеи? Трябва ни по-бърз начин за комуникация.
Р… А… Б… О… Т… И… М
Земята ще залезе всеки момент. Подновяване утре в 8:00 мое време. Кажете на нашите, че съм добре. Много поздрави на екипажа. На командир Люис кажете, че диското не струва.
— Не съм мигнал цялата нощ — каза Венкат. — Простете, ако съм неадекватен. Та, кой казахте, сте вие?
— Джак Тревър — представи се повторно бледият кльощав мъж. — От отдела по софтуерно инженерство.
— Какво мога да направя за вас?
— Имам идея за комуникацията.
— Слушам.
— Поразрових се в стария софтуер на „Патфайндър“. Събрахме комплект дублиращи компютри и в момента провеждаме тестове. Същите компютри, които са използвали колегите, за да открият проблем, който едва не съсипал оригиналната мисия. Много интересна история всъщност. Оказва се, че е имало приоритетна инверсия в управлението на „Съджърнър“ и…
— Не се отклонявай, Джак — прекъсна го Венкат.
— Да, добре. Оказва се, че „Патфайндър“ поддържа възможност за ъпдейт на операционната система. Можем да променим софтуера както си искаме.
— И как ни помага това?
— „Патфайндър“ има две комуникационни системи. С едната говори с нас, с другата — със „Съджърнър“. Можем да променим втората система така, че да излъчва на честотата на марсохода от „Арес 3“ Можем да го накараме да се преструва, че е сигналът от маяка на Подслона.
— Тоест можете да накарате „Патфайндър“ да си говори с марсохода на Марк?
— Това е единственият начин. Радиото на Подслона е съсипано непоправимо. А марсоходът не прави друго, освен да триангулира сигнала, за да определя координатите си. Не изпраща данни обратно към Подслона. Просто има гласов канал, така че астронавтите да си говорят.
— Значи — каза Венкат, — можете да накарате „Патфайндър“ да говори на марсохода, но не и марсохода да говори на „Патфайндър“.
— Точно така. Идеята е нашият текст да се показва на монитора на марсохода, а написаното от Уотни да стига до нас. Това изисква промяна в софтуера на марсохода.
— А не можем да го направим — заключи Венкат, — защото не можем да говорим с марсохода.
— Пряко не можем — кимна Джак, — но можем да изпратим данните на Уотни и той да ги въведе в компютъра на марсохода.
— За какво количество данни става въпрос?
— В момента колегите работят по софтуера. Пач файлът ще е поне двайсет мегабайта. Със сегашната система за комуникация можем да изпращаме на Уотни по един байт на всеки четири секунди. Което означава, че за да изпратим целия пач файл, ще ни трябват три години постоянно излъчване. Което е неприемливо.
— Щом си дошъл при мен, значи сте измислили решение, нали? — попита Венкат.
— Естествено! — грейна Джак. — Ние, софтуерните инженери, сме гадни копеленца, дойде ли реч за управление на данни.
— Е, осветли ме — подкани го търпеливо Венкат.
— Идейката ни е много хитра — каза заговорнически инженерът. — Понастоящем марсоходът разбива сигнала на байтове, един вид им прави морфологичен анализ, след което идентифицира специфичните секвенции, които Подслонът изпраща. По този начин естествените радиовълни не влияят на насочването. Ако байтовете не принадлежат към заложените секвенции, марсоходът просто ги игнорира.
— И какво?
— Това означава, че в кодбазата си компютърът има местенце, където съхранява анализираните байтове. Можем да въведем миниатюрен код, някакви си двайсет инструкции, с указание да пренаписва получените байтове в лог файл и чак след това да проверява валидността им.