— Това звучи обещаващо… — отбеляза Венкат.
— И още как! — възкликна инженерът. — Първо ще ъпдейтваме „Патфайндър“ със заместващата операционна система. След това ще обясним на Уотни точно как да хакне софтуера на марсохода, за да добави въпросните двайсет инструкции. После ще излъчим пач файла до „Патфайндър“, който на свой ред ще го препрати към марсохода. Марсоходът ще логне байтовете във файл. Накрая Уотни ще пусне файла за изпълнение и пачът ще се прикачи към софтуера на марсохода!
Венкат смръщи чело. Информацията идваше в повече на замъгления му от недоспиване мозък.
— Ха — изсумтя Джак. — Очаквах танци и триумфална олелия.
— Значи, трябва само да изпратим на Уотни онези двайсет инструкции? — попита Венкат.
— Да, както и указания за редактирането на файловете. И къде точно да вмъкне инструкциите във файловете.
— Само толкова?
— Само толкова!
Венкат помълча миг-два.
— Джак. Ще ви подаря, на теб и на екипа ти, цяла торба сувенири от „Стар Трек“ с автентични автографи.
— Предпочитам „Междузвездни войни“.
— Ало?
— Трябва ми снимка на Уотни.
— Здрасти, Ани. И аз се радвам да те видя. Как са нещата в Хюстън?
— Зарежи глупостите, Венкат. Трябва ми снимка.
— Не е толкова просто — каза той.
— Говорите с него чрез камера, мамка му. Колко сложно може да е?
— Изпращаме буква по буква съобщението си, чакаме двайсет минути и тогава правим снимка. По това време Уотни е в Подслона.
— Ами, кажете му да е пред камерата следващия път, когато правите снимка.
— Можем да изпращаме само по едно съобщение на час, и то когато Ацидалийската равнина гледа към Земята — обясни Венкат. — Няма да хабим съобщение, за да ти уреждам фотосесия. А и той ще е със скафандър. Лицето му няма да се вижда на снимката.
— Трябва ми нещо, Венкат — настоя Ани. — В контакт сме от двайсет и четири часа и медиите вече газ пикаят. Искат снимков материал за репортажите си. Тази история ще оглави новинарските емисии и първите страници на вестниците по целия свят.
— Имате снимки на бележките му. Това би трябвало да ви стигне.
— Не стига — заяви Ани. — Журналистите жива ще ме изядат. Ядат ме от двата края. От главата и от краката. И ще се срещнат по средата, човече!
— Ще трябва да почакат няколко дни. Ще се опитаме да свържем „Патфайндър“ към компютъра на марсохода и…
— Няколко дни! — ахна Ани. — Това е най-голямата новина. В целия свят. Сещаш ли се? Най-голямата история от „Аполо 13“ насам. Дай ми проклетата снимка!
Венкат въздъхна.
— Ще се опитам за утре.
— Страхотно! — каза тя. — Нямам търпение.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 98
Трябва през цялото време да наблюдавам камерата, докато тя „изписва“ буква по буква съобщенията. По половин байт наведнъж. Виждам кои две цифри посочва, после ги проверявам в пищова с ASCII, който съм си направил. Всичко това за една буква.
Не искам да забравя някоя буква, затова ги дращя с пръчка в пръстта. Процесът по сверяването на буквата и „записването“ ѝ отнема две секунди. Случва се, докато сваря да погледна към камерата, да пропусна следващата цифра. Обикновено успявам да я отгатна по контекста, но друг път — не.
Днес станах много по-рано от необходимото. Все едно е сутринта на Коледа! Нямам търпение да стане осем. Закусих, направих няколко ненужни проверки на оборудването в Подслона, почетох за Поаро. И часът най-после дойде!
МОЖХАКМАРСОХОДГОВСПАТФАЙГОТОВ
ДЪЛГОСЪОБЩ
Мда. Отне ми минутка. „Можем да хакнем марсохода да говори с «Патфайндър». Бъди готов за дълго съобщение.“
Бая се озорих, докато го разчета, но иначе новината е страхотна! Ако успеем, ще ни бави единствено времето за излъчване! Нагласих бележка, която гласеше „Тъй вярно“.
Не бях съвсем сигурен какво имат предвид под „дълго съобщение“, но реших, че ще е по-добре да се подготвя. Излязох петнайсет минути преди кръглия час и загладих голям участък. Избрах най-дългото парче антена, с което разполагам, за да стигам до заравненото място, без да стъпвам в него.
После зачаках.
Съобщението пристигна точно навреме.
ПУСhexeditВКОМПНАМАРСОХ,ОТВФАЙЛ-/usr/lib/habcomm.so-СКРОЛДОЛЯВИНДЕКС:2ААЕ5,ПРЕ3АПИСС141БАЙТАДАННИОТСЛЕДВСЪОБЩ,СТОЙПРЕДКАМЕРАЗАСЛЕДВСНИМКАСЛЕД20МИН
Мили боже! Така…
Искаха от мен да пусна hex-редактор в компютъра на марсохода, после да отворя файла /usr/lib/ habcomm.so, да скролвам, докато индексът вляво на екрана покаже 2ААЕ5, после да заместя байтовете там с поредица от 141 байта, която НАСА ще ми прати със следващото съобщение.
Освен това, незнайно защо, искат да съм пред камерата за следващата снимка. Странна работа. Когато съм със скафандър, нищо от мен не се вижда. Дори през визьора на шлема, защото той отразява твърде много светлина. Е, щом искат…