— Ветрове със средна скорост сто километра в час — оповести тя. — При по-силните пориви скоростта достига сто двайсет и пет в час.
— Божке, ако продължава така, ще ни издуха право в страната на Оз — подхвърли Уотни. — При каква скорост на вятъра трябва да прекратим мисията?
— От сто и петдесет нагоре — каза Мартинес. — Има опасност вятърът да събори МИА.
— Какви са прогнозите за пътя на бурята? — попита Люис.
— В момента сме в периферията ѝ — отговори Йохансен, втренчена в екрана пред себе си. — Ще става по-зле.
Платнището на Подслона плющеше под свирепия напор, подпорната му конструкция се гънеше и трепереше при всеки порив на вятъра. Воят ставаше оглушителен.
— Добре — реши Люис. — Започваме подготовка за прекратяване на мисията. Ще се прехвърлим в МИА и ще се надяваме на чудо. Ако вятърът се засили още, ще излетим.
Напуснаха подслона по двойки и се събраха пред въздушния шлюз. Вятърът и пясъкът ги брулеха свирепо, но засега астронавтите не губеха почва под краката си.
— Видимостта е почти нулева — каза Люис. — Ако се изгубите, водете се по телеметрията на моя скафандър. Имайте предвид, че отдалечим ли се от Подслона, вятърът ще стане по-силен.
Навели глави срещу бурята, те тръгнаха към МИА.
— Хей — каза задъхано Уотни. — Дали да не привържем МИА? Така по-трудно ще се катурне.
— Как? — изграчи Люис.
— С кабели от соларните панели — обясни Уотни, спря да си поеме дъх, после продължи: — Марсоходите ще ни служат като котви. Най-трудно ще е да прекараме кабелите около…
Летяща отломка го удари и вятърът го отнесе.
— Уотни! — извика Йохансен.
— Какво стана? — попита Люис.
— Нещо го удари! — отвърна Йохансен.
— Уотни, докладвай — повика го Люис. Отговор не дойде.
— Уотни, докладвай — повтори командирът. И този път ѝ отговори мълчание.
— Уотни е офлайн — докладва Йохансен. — Не знам къде е!
— Командире — каза Бек, — преди да загубим телеметрия, алармата за декомпресия на скафандъра му се включи!
— Мамка му! — възкликна Люис.-Йохансен, къде го видя за последно?
— Беше точно пред мен, а после изчезна — отговори тя. — Вятърът го отнесе на запад.
— Така — каза Люис. — Мартинес, отивай в МИА и го подготви за излитане. Всички останали, придвижете се към Йохансен.
— Доктор Бек — обади се Вогъл, залитайки през бурята, — колко време може да оцелее човек след декомпресия?
— По-малко от минута — отговори със задавен глас лекарят.
— Нищо не виждам — оплака се Йохансен, докато екипажът се събираше около нея.
— Застанете в редица и тръгнете на запад — нареди Люис. — Малки стъпки. Сигурно е паднал, внимавайте да не стъпите отгоре му.
Подредени в редица през няколко крачки, те тръгнаха с малки стъпки през хаоса.
Мартинес се вмъкна през шлюза на МИА и с мъка го затвори срещу напора на вилнеещия вятър. Изчака го да се херметизира и се измъкна от скафандъра си. Изкачи стълбата до кабината за екипажа, плъзна се в пилотското кресло и зареди системата. Грабна с едната си ръка наръчника за спешно излитане, а с другата натискаше бутони и превключватели в описаната последователност. Една по една системите докладваха готовност за излитане. Всички показатели бяха наред, с изключение на един.
— Командире — съобщи той, — МИА е под наклон от седем градуса. При наклон от 12.3 ще се катурне.
— Разбрано — отговори Люис по радиото.
— Йохансен — обади се Бек, загледан в компютърния екран, вграден в ръкава на скафандъра му, — биомониторът на Уотни е изпратил нещо, преди да изгуби връзка. В моя компютър пише само „Лош пакет“
— И в моя пише същото — каза Йохансен. — Съобщението е прекъснато преди края. Липсват данни. Дай ми секунда.
— Командире — включи се Мартинес от МИА. — Съобщение от Хюстън. Официално нареждат прекратяване на мисията. Бурята ще става все по-лоша.
— Разбрано — каза Люис.
— Изпратили са съобщението преди четири минути и половина — продължи Мартинес, — а сателитните им данни за бурята са отпреди девет минути.
— Ясно — отговори Люис. — Продължавай по протокола за излитане.
— Разбрано — потвърди Мартинес.
— Бек — обади се Йохансен, — имам суровия пакет от данни. Текстът е следният: КН 0, СП 0, ТТ 36,2. Тук връзката е прекъснала.
— Разбрано — мрачно каза Бек. — Кръвно налягане — нула, сърдечен пулс — нула, телесна температура — нормална.
Разговорът по канала утихна. Астронавтите вървяха упорито напред, влачеха крака през пясъчната буря, надяваха се на чудо.
— Температура нормална? — повтори Люис с нотка на надежда в гласа.
— Минава известно време, докато ъъ… — заекна Бек. — Докато се охлади.
— Командире — включи се Мартинес. — Наклонът вече е 10.5 градуса, с тенденция към 11.