— ОМС ли използваш? — попита Вогъл.
— Не знам дали ще се получи. Накланяме се сравнително бавно — отговори Мартинес. — И сякаш забавяме…
— Аеродинамичните шапки са се изстреляли автоматично — отбеляза Вогъл. — Бая ще ни пораздруса при изкачването през атмосферата с три дупки в корпуса на апарата.
— Благодаря, че ме уведоми — сопна се Мартинес. Поддържаше тласъка от дюзите при носа и наблюдаваше показанията за наклона. — Хайде де…
— Още сме на тринайсет градуса — докладва Йохансен.
— Какво става при вас? — обади се Люис по радиото. — Не ви чувам. Отговорете.
— Изчакай секунда — отвърна Мартинес.
— 12.9 градуса — съобщи Йохансен.
— Получава се — каза Вогъл.
— Засега — вметна Мартинес. — Не знам дали маневреното гориво ще стигне.
— 12.8 градуса — докладва Йохансен.
— Горивото на ОМС е на шейсет процента — каза Бек. — Колко ти трябва, за да се скачиш с „Хермес“?
— Десет процента, ако не сгафя нещо — отвърна Мартинес и внесе корекции в ъгъла на тласъка.
— 12.6 — каза Йохансен. — Изправяме се.
— Или вятърът е поутихнал — добави Бек. — Гориво на четиресет и пет процента.
— Има опасност да повредим дюзите — предупреди ги Вогъл. — ОМС не е предвидена за продължителни тласъци.
— Знам — каза Мартинес. — Ако се наложи, мога да скача апарата и без предни дюзи.
— Още малко… — обади се Йохансен. — Добре, вече сме под 12.3 градуса.
— Изключвам ОМС — обяви Мартинес и прекрати тласъка.
— Изправянето продължава — докладва Йохансен. — 11.6… 11.5… задържа се на 11.5.
— Горивото на ОМС е на двайсет и два процента — съобщи Бек.
— Да, виждам — каза Мартинес. — Ще стигне.
— Командире — обади се Бек по радиото. — Трябва да дойдеш в апарата веднага.
— Така е — присъедини се Мартинес. — Него вече го няма, госпожо. Уотни го няма вече.
Четиримата зачакаха отговора на своя командир.
— Разбрано — каза тя след кратка пауза. — Тръгвам.
Лежаха в мълчание, овързани в кушетките си, готови за излитане. Бек погледна към празната кушетка на Уотни, видя, че и Вогъл прави същото. Мартинес пусна диагностика на ОМС дюзите при носа. Резултатите не бяха окуражителни. Той вписа повредата в пилотския дневник.
Въздушният шлюз влезе в цикъл. Люис съблече скафандъра си и се качи в кабината. Върза се безмълвно в кушетката, лицето ѝ — замръзнала маска. Единствен Мартинес дръзна да проговори:
— Още съм на ръчно управление — съобщи тихо той. — Готов за излитане.
Люис затвори очи и кимна.
— Съжалявам, командире — каза Мартинес, — но трябва гласно да…
— Излитай — нареди тя.
— Да, госпожо — отвърна уставно Мартинес и активира последователността от команди.
Основата изхвърли скачващите скоби и те паднаха на земята. Секунди по-късно се активира предзапалването, то на свой ред активира двигателите и МИА подскочи нагоре.
Апаратът набираше бавно скорост. Свирепите пориви на вятъра се опитваха да го отклонят от курса. Регистрирал проблема, софтуерът насочи кораба под ъгъл към вятъра, за да компенсира отклонението.
Корабът олекна заради изразходваното гориво и ускорението му стана по-осезаемо. Скоро апаратът достигна максималното си ускорение. Граница, наложена не от мощността на двигателите му, а от издръжливостта на пътниците.
С издигането си през атмосферата корабът плати данък на отворените ОМС дюзи. Апаратът се тресеше силно, астронавтите буквално се мятаха в кушетките. Мартинес и софтуерът по излитането държаха нещата под контрол, но битката беше жестока от началото до края. Турбуленцията намаля и накрая изчезна напълно с изтъняването на атмосферата.
Внезапно двигателите замлъкнаха. Първият етап беше завършен. Екипажът изпадна в безтегловност за няколко секунди, после телата им натежаха отново с началото на втория етап. Изпразнените резервоари с горивото за първия етап се откачиха от кораба. Щяха да паднат през атмосферата и да се разбият някъде на планетата долу.
Вторият етап издигна кораба още по-високо, до ниска орбита. Беше по-кратък и протече много по-гладко от тежкия първи етап.
Двигателят млъкна отново и унила тишина измести врявата отпреди малко.
— Главният двигател изключен — докладва Мартинес. — Времетраене на излитането: осем минути и четиринайсет секунди. Курс за скачване с „Хермес“.
При нормални обстоятелства едно успешно излитане би било повод за радост и ентусиазирани коментари. Сега обаче цареше мълчание, прекъсвано от тихия плач на Йохансен.
Четири месеца по-късно…
НАСА мразеше да губи в бездействие време, което може да се използва за проучвания. Полетите до и от Марс бяха точно толкова изпълнени с планирани задачи, колкото и престоят на повърхността на планетата. Екипажът изоставаше съвсем малко с работния график за обратния полет. Графикът беше предвиден за шестима, а не за петима.