ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 114
Сега, когато може да говори с мен, НАСА изобщо не млъква, проклета да е.
Постоянно искат ъпдейти на всички системи в Подслона, събрали са и цяла стая с хора, които искат да се разпореждат с насажденията ми. Нямам думи. Група глупаци на Земята казват на мен, ботаника, как да отглеждам растения.
Опитвам се да не им обръщам внимание и през повечето време успявам. Нека не ви звучи твърде надменно, но аз все пак съм най-добрият ботаник на планетата, факт.
Има един голям бонус обаче, и това са имейлите! Все едно пак съм на „Хермес“ — получавам редовно информационни пакети. В тях, естествено, са включени имейли от семейството и приятелите ми, но НАСА ми праща и подбрани съобщения от широката общественост. Получавам имейли от рокзвезди, атлети, актьори и актриси, и дори от президента на САЩ.
Най-якото съобщение е от моята алма-матер, Чикагския университет. Пишат, че щом си отгледал реколта някъде, значи си „колонизирал“ мястото. Което значи, че съм колонизирал Марс.
Пукни се от яд, Нийл Армстронг!
По пет пъти на ден отивам в марсохода да си проверя пощата. Могат да изпратят съобщение от Земята до Марс, но не могат да го изпратят още десет метра по-нататък до Подслона. Но нямам право да мрънкам. Сега шансовете ми да изляза жив от това изпитание са много по-високи.
Последно чух, че са решили проблема с масата на спускаемия апарат от „Арес 4“. Щом апаратът кацне тук, ще се освободи от топлинния щит, от всички животоподдържащи системи и от няколко празни резервоара за гориво. След това ще е в състояние да откара нас седмината (мен плюс екипажа на „Арес 4“) чак до Скиапарели. Пишат, че вече съставяли работния ми график за престоя на мисията. Яко, а?
Друго какво да ви кажа… в момента уча морзовата азбука. Защо ли? Защото това е резервната ни система за комуникация. В НАСА са преценили, че една престаряла сонда не е най-надеждното средство за връзка.
Ако „Патфайндър“ се скапе, ще пиша съобщения с камъни, а НАСА ще ги разчита чрез сателитите. Няма да има как да ми отговарят, но поне ще получават информация от мен. Защо морзовата азбука ли? Защото, когато имаш само камъни, е много по-лесно да редиш точки и тирета, отколкото букви.
След окончателното приключване на химическите реакции листовете се стерилизираха и преместваха в бяла стая. Там един работник отрязваше ивица от края. Ивицата нарязваше на квадрати и всеки квадрат се подлагаше на серия от детайлни тестове.
След преминаването през тази инспекция листът биваше изрязван в нужната форма. Ръбовете му се прегъваха, зашиваха и намазваха повторно с лепило. Минаваше инспектор за последна проверка, сверяваше независимо размерите, след това одобряваше готовия лист за употреба.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 115
Досадните ботаници неохотно признаха, че съм свършил добра работа. Потвърдиха, че храната ще ми стигне до ден 900. НАСА внесе корекции в съдържанието и графика на снабдителната сонда въз основа на тази информация.
Отначало работели по отчаян план да оборудват и изпратят сонда, която да пристигне тук преди ден 400. Но със своята картофена ферма аз им осигурих още петстотин дни да си фризират плана.
Ще я изпратят догодина по време на Хохмановия трансферен прозорец и сондата ще пристигне тук девет месеца по-късно, тоест около ден 856. Ще я натоварят с много храна, резервен оксигенатор, воден рециклатор и комуникационна система. Три комуникационни системи всъщност. Явно не са склонни да поемат никакъв риск, предвид навика ми да съм в съседство, когато разни радиа се развалят.
Днес получих първия си имейл от „Хермес“. НАСА ограничава директния контакт. Сигурно ги е страх, че ще кажа нещо от сорта: „Вие ме зарязахте на Марс, тъпанари!“. Ясно ми е, че екипажът не е очаквал да получи вест от Призрака на марсианското минало, но все пак… Понякога ми се ще НАСА да не се държи като бавачка на малки деца. Накрая все пак се смилиха и ми пуснаха един имейл от командира:
„Уотни, всички ние, естествено, сме много щастливи, че си оцелял. Понеже аз съм отговорна за ситуацията, в която си изпаднал, ми се ще да можех да ти помогна с нещо по-реално от този имейл, но по всичко личи, че в НАСА имат добър спасителен план. Сигурна съм, че и занапред ще показваш своята изключителна изобретателност и всичко ще завърши добре за теб… Нямам търпение да те черпя една бира на Земята.“