А това е моят отговор:
„Командире, за ситуацията, в която изпаднах, е виновен лошият късмет, а не ти. Ти взе правилното решение и спаси екипажа. Знам, че не ти е било лесно, но предстоящите анализи ще покажат, че в онзи ден си постъпила по единствения правилен начин. Прибери колегите у дома и ме брой щастлив.
Но бирата няма да откажа.
Уотни“
Работниците сгънаха внимателно листа и го прибраха в пълен с аргон, херметически затворен товарен контейнер. Инспекторът принтира стикер и го залепи върху контейнера. На стикера пишеше: „Проект «Арес 3»; платнище за Подслон; лист АЛ102“.
Контейнерът беше качен на чартърен полет до военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния. Самолетът летя на много голяма височина, при огромен разход на гориво, за да избегне турбуленциите.
След пристигането си контейнерът беше внимателно транспортиран със специален конвой до Пасадена. Там го отнесоха в бялата стая на ЯРД. През следващите пет седмици инженери в бели комбинезони сглобяваха Снабдителна сонда 309. В сондата прибраха АЛ102, както и дванайсет други пакета с платнище за Подслон.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 116
Почти е време да прибера втората си реколта. Еха!
Ще ми се да имах сламена шапка и тиранти.
Второто ми поколение картофи е в чудесно състояние. Оказва се, че насажденията тук, на Марс, са особено високодобивни, благодарение на милиардите долари, инвестирани в животоподдържащите системи на Подслона. Вече имам четиристотин отлични стръка картофи и всеки от тях ражда пълни с калории грудки, които аз да ям с наслаждение. След десетина дни ще са готови за вадене!
Този път няма да ги използвам за семе. Не, те ще са част от новите ми хранителни запаси. Изцяло натурални, органични, марсиански картофи. Не чувате това всеки ден, нали?
Сигурно се чудите как ще ги съхранявам. Не мога просто да ги струпам някъде. Повечето ще се развалят, преди да съм ги изял. Затова ще направя нещо, което не би имало никакъв смисъл на Земята — ще ги изхвърля навън.
По-голямата част от водното им съдържание ще бъде изсмукано от почти пълния вакуум. Останалото ще замръзне на камък. Всички бактерии, които потриват ръце да ми развалят картофите, ще умрат с писъци.
Друго какво… А, да — получих имейл от Венкат Капур:
„Марк, ето отговори на някои от въпросите, които зададе по-рано:
Не, няма да кажем на ботаническия си екип «да си го завре отзад». Разбирам, че дълго време си разчитал само на себе си, но вече и ние сме на хорото, така че най-добре чуй какво имаме да ти кажем.
«Чикаго Кабс» завършиха последни в централната дивизия на Националната лига.
Скоростта на информационния трансфер не е достатъчно бърза за изпращане на музикални файлове, дори в компресиран формат. Така че молбата ти за, цитирам: «нещо, КАКВОТО И ДА Е, само да не е диско», е отхвърлена. Слушай си бугито и се радвай на живота.
И нещо не толкова приятно — НАСА учреди комисия, която да прецени дали ситуацията ти не е била предизвикана от грешки, които са можели да бъдат избегнати. Това само като предварителна информация. По-нататък може да имат въпроси към теб.
Дръж ни в течение за всичко.
Капур“
И моят отговор:
„Венкат, кажи на разследващата комисия, че ще трябва да проведат своя лов на вещици без мен. И когато неизбежно обвинят командир Люис, да знаят, че аз ще ги опровергая публично.
Освен това те моля да им кажеш, че майките на всинца им са проститутки.
Уотни
ПП: Сестрите им също.“
Предварителните снабдителни сонди за „Арес 3“ бяха изстреляни в четиринайсет последователни дни по време на Хохмановия трансферен прозорец. Сонда 309 беше изстреляна трета. Пътуването до Марс с продължителност двеста петдесет и един дни мина нормално, само с две минимални корекции на курса.
След няколко маневри за убиване на скоростта сондата пое по последния си вектор на снижаване към Ацидалийската равнина. Издържа навлизането в атмосферата, благодарение на топлинния си щит. Малко по-късно разпъна парашута си и изхвърли вече ненужния топлинен щит.
Когато радарът ѝ засече, че сондата се намира на трийсет метра над повърхността, парашутът беше изхвърлен на свой ред и се надуха балоните около корпуса. Сондата падна без повече церемонии на повърхността, подскочи, търкулна се и спря.
Компютърът спусна балоните и докладва на Земята, че сондата е кацнала успешно.
После чака двайсет и три месеца.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 117