Слоевете пластмаса се огъваха постоянно и триенето затопли лепилото помежду им. Тази нова, по-податлива среда позволи на въглеродните нишки да се разделят.
АЛ102 се разтегна.
Не много. Само с четири милиметра. Ала въглеродните нишки, отстоящи нормално на петстотин микрона една от друга, сега бяха раздалечени осем пъти повече, а това е истинска пропаст от разстояние.
След като бурята утихна, единственият останал астронавт направи пълна диагностика на Подслона. Но не забеляза нищо нередно. Слабото място на платнището беше скрито под лепяща лента.
Създаден за мисия от трийсет и един дни, АЛ102 издържа много след като трайността му изтече. Дните минаваха и самотният астронавт всекидневно излизаше и влизаше в Подслона. Въздушен шлюз 1 се намираше най-близо до зареждащата станция на марсоходите, затова астронавтът го предпочиташе пред другите два.
При херметизация шлюзът се разширяваше минимално, при разхерметизация се свиваше. Всеки път, когато астронавтът използваше шпюза, опънът върху АЛ102 първо намаляваше, сетне се увеличаваше отново.
Опън, стрес, отслабване, разпъване…
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 119
Снощи се събудих, защото Подслонът се тресеше.
Пясъчната буря — не много силна — утихна толкова внезапно, колкото беше и започнала. Нищо и никаква буря, категория 3 — с ветрове от петдесет километра в час. Нищо притеснително. И все пак е страшничко да чуеш воя на вятъра, когато си свикнал на пълна тишина.
Тревожех се за „Патфайндър“. Ако бурята го беше повредила, значи бях загубил връзката си с НАСА. Не би трябвало да се притеснявам. Сондата беше прекарала на Марс десетилетия. Малко ветрец едва ли би я потрошил.
Като изляза навън, ще проверя „Патфайндър“, после ще се заема с неприятните задачи за деня. Крайно неприятни.
Мда, всяка пясъчна буря води след себе си неизбежното почистване на соларните панели. Древна традиция, почитана от сърцати марсианци като моя милост. Напомня ми за Чикаго — там вечно рием снега с лопати. Едно трябва да призная на татко — никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд.
Той казваше друго:
— Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари. Помня, че веднъж се оплаках на мама, а тя ме скастри:
— Я не ставай женчо.
Какво друго… До прибирането на реколтата остават седем дни, а аз още не съм готов. Първо, трябва да си направя мотика. Също и барака за картофите. Не мога просто да ги струпам отвън, защото следващата по-силна буря ще предизвика Голямата марсианска картофена миграция.
Уви, всичко това ще трябва да почака. За днес денят ми е пълен със задачи. След като почистя клетките, трябва да огледам цялата соларна конструкция за повреди. Нея, както и марсохода.
По-добре да започвам.
Въздушен шлюз 1 бавно снижаваше налягането до една деветдесета част от земната атмосфера. Уотни, облечен в скафандър, изчака цикълът да завърши. Беше го правил стотици пъти. И да бе имал някакви притеснения през първите дни, те отдавна бяха изчезнали. Сега това беше просто досаден етап преди всяко излизане от Подслона.
Налягането продължаваше да спада, по-високото налягане в Подслона притисна шлюза и АЛ102 се изпъна за последен път.
В ден 119 Подслонът се проби.
Първоначалната пробойна беше миниатюрна — по-малка от милиметър. Перпендикулярните въглеродни фибри би трябвало да предотвратят по-нататъшното разцепване. Но материалът отдавна беше преминал границите на издръжливостта си, вертикалните фибри се бяха раздалечили прекомерно, а хоризонталните се бяха отслабили отвъд критичната точка.
Атмосферата в Подслона се изля като река през пробойната. За част от секундата милиметърът порасна в метър — платнището се сцепи по периметъра на шлюза и продължи да се цепи, докато не стигна началната си точка. Вече нищо не придържаше шлюза към Подслона.
Налягането изстреля въздушния шлюз като гюле. Инерцията запрати Уотни към задната му врата.
Шлюзът прелетя четиресет метра, преди да падне на земята. Уотни, още несъвзел се от първия шок, понесе втори, когато инерцията го тласна към изходната врата с лицето напред.
Визьорът пое най-големия удар, уж нечупливото стъкло се пръсна на стотици квадратни парченца. Главата му се удари във вътрешността на шлема и той изгуби съзнание.
Шлюзът се търкаля още петнайсетина метра. Дебелата подплата на скафандъра спаси Уотни от множество счупвания. Той се опита да разбере какво става, но съзнанието му беше замъглено.