Шлюзът най-сетне спря да се търкаля и полегна на хълбок сред облак прах.
Уотни, паднал по гръб, гледаше нагоре през строшения визьор на шлема си. По лицето му се стичаше кръв от рана на челото.
Направи неистов опит да се съсредоточи. Обърна глава настрани и погледна през прозорчето на задната врата. Подслонът се ветрееше безформен в далечината, теренът пред него беше осеян с отломки като боклукчийски двор.
А после до слуха му достигна съскане. Той се вслуша напрегнато и установи, че звукът не идва от скафандъра му. Някъде в шлюза, голям колкото телефонна кабина, имаше малка дупка, от която излизаше въздух.
Той се заслуша в съскането. После докосна строшения си визьор. После погледна отново през прозорчето.
— Нещо бъзикаш ли се с мен, мамка му? — изруга.
14.
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Лежа тук от известно време и се опитвам да отгатна какво е станало. Би трябвало да съм далеч по-притеснен, но здравата си ударих главата и явно ударът е имал успокояващ ефект.
И така…
Така…
В шлюза съм. Виждам Подслона през прозорчето, на петдесетина метра е, ако не и повече. По принцип шлюзът трябва да е прикачен към Подслона, един вид е негова неразделна част. Сега не е. Което е проблем.
Шлюзът лежи на хълбока си в момента и се чува постоянно съскане. Така че или изпуска въздух, или си имам змии за компания. И в двата случая съм загазил.
Освен това по време на… каквото там, по дяволите, се случи… съм се подмятал като топче за пинг-понг и визьорът ми се е строшил. Въздухът е пословично неотзивчив, стигне ли се до гигантски зейнали дупки в скафандъра ти.
Подслонът прилича на спукан балон, сринал се е. Така че дори скафандърът ми да беше жив и здрав, не би имало къде да отида. Дотук с тази линия на мисли.
Трябва да се съсредоточа. Както и да се измъкна от проклетия скафандър. Голям е, а шлюзът е малък. И без това не ми върши никаква работа.
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Положението не е толкова страшно, колкото изглежда.
Все още съм прецакан, така си е. Но не безнадеждно.
Не съм сигурен какво е станало с Подслона, но марсоходът най-вероятно е в ред. Не е идеалното убежище, но все е по-добре от телефонна будка с теч.
В момента съм със скафандъра на Бек. Моя не съм го обличал от ден 6, когато се нанизах на шиш. Скафандърът на Бек ми беше горе-долу добре по размер и нямаше дупки. Защо това е важно в момента? Защото, за разлика от моя скафандър, този си има недокоснат лепящ комплект.
Не се въодушевявайте излишно. Нищо няма да спаси скафандъра. Въпреки грандиозното си име лепящият комплект е просто конусовидна дюза със силно инстантно лепило в единия край. Максималната дупка, която може да запуши, е с диаметър осем сантиметра. А и — нека си говорим честно, — ако имаш деветсантиметрова дупка в скафандъра си, ще си умрял много преди да извадиш лепящия комплект.
Все пак комплектът е актив, с който да запуша пробойната в шлюза. А за момента това е задачата с най-висок приоритет.
Ако се съди по теча, дупката е малка. А и сега, когато визьора го няма, скафандърът следи околната среда в целия шлюз и компенсира загубата на въздух. Но това няма да трае дълго — само докато резервите му се изчерпят.
Трябва да намеря дупката. Ако се съди по звука, тя е някъде при краката ми. Сега, след като се измъкнах от скафандъра, мога да се обърна и да огледам мястото.
Нищо не виждам… чувам го, но… тук някъде е, но не знам къде.
Сещам се само за един начин да открия дупката — като запаля огън!
Да, да, знам. Голяма част от хрумванията ми включват подпалването на разни неща. И да, съзнателното палене на огън в малки затворени пространства обикновено е ужасна идея. Но ми трябва дим. Мъничко дим.
Както обикновено, налага се да работя с материали, които нарочно са направени да не горят. Ала конструкторският гений на НАСА няма никакъв шанс пред един решителен астронавт с бутилка чист кислород подръка.
Скафандрите са изцяло изработени от негорими материали. Шлюзът — също. Дори дрехите ми са огнеупорни, дори конците.
Първоначалният ми план беше да проверя соларната инсталация за евентуални повреди, причинени от снощната буря, затова си бях взел кутията с инструменти. Прегледах с надежда съдържанието ѝ, но там всичко е или от метал, или от огнеупорна пластмаса.
Току-що осъзнах, че всъщност разполагам с горим материал. Собственото ми окосмяване е такова. Трябва да свърши работа. В кутията с инструменти имам остър нож. Ще обръсна малко косми от ръката си и ще ги струпам на купчинка.