Следващата стъпка: кислород. Преди, когато превърнах хидразина във вода, разполагах с тръбички, торби за боклук и прочие луксозни стоки. Сега, уви, нямам достъп до такива високотехнологични трикове като насочен поток от чист кислород. Единственият ми вариант е да надхитря скафандъра, така че процентното съдържание на кислород да се повиши в целия шлюз. Надявам се четиресет процента да свършат работа.
Остава искрата.
Скафандрите имат електроника, но тя работи при много нисък волтаж. Едва ли мога да получа волтова дъга от нея. А и не ми се ще да съсипвам електрониката на скафандъра си — тя трябва да работи, за да стигна от шлюза до марсохода.
Шлюзът също има електроника, но тя се захранва от Подслона. В НАСА май изобщо не са се замисляли какво ще стане, ако шлюзът излети на петдесет метра от захранването си. Лентяи смотани.
Пластмасата може и да не гори, но всеки, който си е играл с балони, знае какво статично електричество събират. Наелектризирам ли пластмасата, ще е достатъчно да докосна нещо метално и — бум! искра!
Забавен факт: точно така е загинал екипажът на „Аполо 1“. Пожелайте ми късмет!
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Затворен съм в кутия, която вони на горяща коса. Миризмата не е от приятните.
При първия ми опит космите се запалиха, но димът само се разнесе напосоки из шлюза. Собственото ми дишане съсипа работата. Затова затаих дъх и пробвах отново.
При втория опит работата прецака скафандърът ми. През визьора излиза постоянен въздушен поток, защото скафандърът компенсира изтичащия въздух. Затова аз изключих скафандъра, затаих дъх и опитах отново. Трябваше да действам бързо, защото налягането падаше.
При третия опит работата се прецака от движението на ръцете ми, докато бързах да запаля космите. Дори това нищо и никакво движение създаваше турбуленция, която разнасяше дима навсякъде.
Четвъртия път — при изключен скафандър и със затаен дъх — запалих космите с много бавни и икономични движения. После гледах как струйката дим се понася към пода на шлюза и изчезва през миниатюрен процеп с дебелината на косъм. Пипнах те, теч такъв!
Започвах да се задушавам, затова побързах да включа скафандъра. По време на малкия ми експеримент въздушното налягане беше спаднало до 0.9 атмосфери, но в шлюза имаше достатъчно кислород за мен и за малкия ми огън от косми. Скафандърът бързо възстанови налягането.
Цепнатината наистина е миниатюрна. Лесно ще я запуша с лепящия комплект на скафандъра, но започва да ми се струва, че идеята не е добра.
Ще трябва да поправя някак визьора. Още не знам как, но подозирам, че силното херметизиращо лепило от комплекта ще играе централна роля в бъдещия ми план. А няма как да го използвам на части. Счупя ли веднъж печата на дюзата, двата компонента на лепилото се смесват и имам на разположение шейсет секунди, преди цялото съдържание да се втвърди. Няма как да използвам малко, колкото да залепя цепнатината.
Ако имам време, сигурно ще измисля план за визьора. И докато го привеждам в действие, все ще ми останат секунда-две да запечатам цепнатината на шлюза. Проблемът е, че нямам време.
Азотната бутилка на скафандъра е на четиресет процента. Трябва да запечатам пробойната веднага, при това без да използвам лепилото.
Първата ми идея — сетих се за малкото холандче от легендата, което видяло теч в морската дига на път за училище и запушило дупката с пръст. Така, облизах си дланта и сега ще я притисна към цепнатината.
Готово… явно не я покривам изцяло, защото усещам как въздухът продължава да изтича под мократа ми длан… става по-студено… и много неприятно… добре, явно не става така.
Да пробваме идея номер две. Тиксо!
Имам тиксо в кутията с инструменти. Нека лепнем малко и да видим дали ще намали теча. Чудя се колко ли ще издържи лепящата лента, преди налягането да я разцепи. Слагам я.
Готово… засега държи…
Нека проверя скафандъра… Според показанията налягането е стабилно. Изглежда, тиксото е прилепнало добре. Да видим колко ще издържи…
АУДИОДНЕВНИК: ДЕН 119
ГЛАСОВ ЗАПИС:
Минаха петнайсет минути, а тиксото още държи. Май решихме този проблем.
Твърде лесно сякаш. Вече мислех как да запечатам пробойната с лед. Скафандърът има резервоар с два литра вода. Бих могъл да изключа отоплителната система на скафандъра и да изчакам, докато температурата в шлюза падне до точката на замръзване, после бих могъл да… и прочие.
Идеята е, че може да се направи и с лед. Просто за информация го казвам.
Добре. Преминавам към следващия проблем. Как да оправя скафандъра? Тиксото може и да запечата херметически миниатюрна цепнатина, но няма как да задържи една атмосфера налягане при пробойна с размерите на визьора ми.