(08:47) УОТНИ: Гейска сонда идва да ме спаси. Разбрах.
Рич Парнъл отпиваше от кафето си в притихналата сграда. Само неговият компютър осветяваше иначе тъмното помещение. Рич пусна един последен тест на софтуера, който току-що беше написал. Всичко изглеждаше наред.
Той въздъхна облекчено и се отпусна назад в стола си. Погледна часовника на компютъра и поклати глава. 03:42.
Като специалист по астродинамика, рядко му се налагаше да работи до късно. Работата му беше да определя точните орбити и корекции в курса на възложената му мисия. Обикновено това ставаше в началните етапи на всеки проект, защото всички останали стъпки зависеха от заложената орбита.
Ала този път нещата се бяха обърнали. „Ирида“ имаше нужда от орбитална пътека, а никой не знаеше кога ще бъде изстреляна. Нехохмановите трансфери до Марс не представляваха проблем, но изискваха точни локации на двете планети.
Планетите се движат. Курс, изчислен за изстрелване на определена дата, важи само за тази дата. Дори един ден разлика би довел до гигантска промяна в маршрута, толкова голяма, че сондата да прелети покрай Марс.
Следователно Рич трябваше да изчисли много курсове. Дали му бяха интервал от двайсет и пет дни, в които „Ирида“ да бъде изстреляна. И той беше изчислил курс за всеки един от тях.
Започна да пише имейл на шефа си.
„Майк — написа, — изпращам ти прикачени файлове с курсовете на «Ирида» през интервал от един ден. Трябва да стартираме процедурите по проверка и одобрение, за да залегнат курсовете официално в проекта. И беше прав, наистина стоях тук почти цялата нощ.
Не беше толкова зле. Дори не се доближи до ужасните орбитални изчисления за «Хермес». Знам, че ти доскучава, стане ли въпрос за математика, затова ще обобщя: слабите, но постоянни тласъци на йонните двигатели на «Хермес» са много по-трудни за изчисление от силните насочени тласъци на снабдителните сонди.
Всички двайсет и пет курса траят по 414 дни и варират минимално в продължителността и ъгъла на тласъците. Изискванията за гориво са почти идентични и напълно по възможностите на ракета от програмата «Орлово око».
Жалко, че Земята и Марс са толкова зле позиционирани една към друга. Мамка му, едва ли не ще е по-лесно да…“.
Спря да пише.
Сбърчи чело и се втренчи в екрана.
— Хммм — измърмори.
Взе чашата си и отиде в стаята за почивка да си сипе още кафе.
— Знам, че всички сте заети — каза Теди, — затова нека не губим време. Да чуя доклади за „Ирида“, от всички отдели. Венкат, да започнем от теб.
— Екипът на мисията е готов — съобщи Венкат. — Имаше известни търкания между контролните екипи по предварителното снабдяване на „Арес 3“ и „Арес 4“ Момчетата от „Арес 3“ твърдяха, че те трябва да ръководят работата, защото докато Уотни е на Марс, „Арес 3“ на практика не е приключила. От „Арес 4“ възразиха, че сондата си е тяхна, следователно те би трябвало да отговарят за нея. Подкрепих екипа на „Арес 3“.
— Екипът на „Арес 4“ как реагира? — попита Теди.
— Стана им неприятно, но ще го преживеят. Предстои им да изстрелят тринайсет предварителни сонди. Няма време за цупене.
— Мич — обърна се Теди към контрольора на полета. — Как стоят нещата с изстрелването?
— Подготвили сме контролна зала — отвърна Мич. — Ще ръководя изстрелването, а полета и кацането ще оставя на хората на Венкат.
— Медиите? — каза Теди и се обърна към Ани Монтроуз.
— Всекидневно давам информация на пресата — докладва тя. — Вече всички знаят, че ако това не проработи, с Уотни е свършено. Обществеността не е проявявала такъв интерес към конструирането на кораб от времето на „Аполо 11“. През последните две седмици „Докладът на Уотни“ на Си Ен Ен е най-гледаното предаване в своя часови пояс.
— Това е добре — кимна Теди. — Повишеното внимание на обществеността ще ни помогне да получим спешно финансиране от Конгреса. Морис, как стоят нещата с ракетата?
— Засега всичко е наред — отзова се Морис Стайн, директор на наземни операции. — Но не е идеално. „Орлово око 3“ беше готова за изстрелване, ракетата ѝ — също. Не е предвидено ракетите дълго време да стоят изправени под въздействието на гравитацията и създаваните от нея проблеми. В момента добавяме допълнителни външни подпори, които ще отстраним преди изстрелването. Това е по-лесно, отколкото да демонтираме ракетата. Горивото действа корозивно на вътрешните резервоари, затова се наложи да го източим. Междувременно, провеждаме диагностика на всички системи през три дни.