— Добре, добре — кимна Теди. — А сега големият въпрос. Брус? Докъде стигнахте с „Ирида“?
— Изоставаме — отговори директорът на ЛРД и поклати уморено глава. — Бързаме максимално, но пак не е достатъчно.
— Мога да намеря пари за извънредния труд — отбеляза Теди.
— Вече работим денонощно.
— За какво изоставане става дума? — попита Теди.
— Вече работим по проекта двайсет и девет дни, значи ни остават деветнайсет — обясни Брус. — След това на наземни операции им трябват тринайсет дни да качат сондата на ракетата. Изоставаме най-малко с две седмици.
— Има ли опасност да изостанете още? — попита Теди. — Или да наваксате някаква част от изоставането?
Брус сви рамене.
— Ако не възникнат нови проблеми, би трябвало да завършим с две седмици изоставане. Но проблеми винаги възникват.
— Дай ми някаква прогноза — помоли Теди.
— Петнайсет дни — отвърна Брус. — Ако имах още петнайсет дни, сигурен съм, че бихме се справили навреме.
— Добре — кимна Теди. — Хайде да ги направим петнайсет дни.
Обърна се към главния лекар на мисия „Арес 3“ и попита:
— Д-р Келер, можем ли да намалим дневния порцион на Уотни така, че храната да му стигне за по-дълго време?
— Уви, не — заяви Келер. — Той вече е на минимален калориен режим. Всъщност, предвид тежкото физическо натоварване, на която е подложен, Уотни приема по-малко храна от необходимото. И ще става по-зле. Скоро хранителният му режим ще се сведе до картофи и витамини. Той пести богатите на протеин порциони за по-нататък, но пак ще страда от недохранване.
— След като му свърши храната, колко ще издържи, преди да умре от глад? — попита Теди.
— Ако има достатъчно вода, може да издържи три седмици. Хората, които обявяват гладни стачки, издържат доста по-дълго, но не забравяйте, че към онзи момент Уотни вече ще страда от недохранване и ще е загубил значителна част от телесното си тегло.
— Има и друго — вметна Венкат. — „Ирида“ е инерционна сонда, чийто курс след навлизане в атмосферата няма как да контролираме. Може да падне далече от Подслона, на няколко дни път с марсохода. Едва ли е много лесно да управляваш марсоход, когато умираш от глад.
— Така е — потвърди доктор Келер. — Четири дни, след като остане без храна, Уотни трудно ще стои на краката си, какво остава да пътува с марсоход. Умствените му способности също ще намалеят бързо. Ще му е трудно дори да стои буден.
— Значи не можем да мърдаме от датата за кацане — заключи Теди. — Морис, ти можеш ли да съкратиш онези тринайсет дни за скачването на сондата и ракетата?
Морис се замисли.
— Всъщност… самият монтаж отнема три дни. Останалите десет са за тестове и диагностика.
— Колко от тях можеш да съкратиш?
— С цената на доста извънреден труд мога да съкратя монтажа до два дни. Това включва транспорта от Пасадена до Кейп Канаверал. Но диагностиката не може да бъде съкратена. Тя е пряко обвързана с времето. Правим проверки и повторни проверки през определени интервали с цел да се отчетат евентуални деформации и огъване на материала. Ако намалим интервалите, това ще обезсмисли тестовете.
— Тези диагностики често ли откриват проблем? — попита Теди.
В стаята се възцари тишина.
— Ъъ — заекна Морис. — Предлагаш да отменим напълно диагностиката?
— Не — каза Теди. — Питам колко често тестовете откриват проблем.
— При едно от двайсет изстрелвания.
— И колко от откритите проблеми са достатъчно сериозни да провалят мисията?
— Ами, не мога да кажа със сигурност. Половината, може би?
— Значи ако прескочим диагностиката, шансът мисията да се провали ще бъде едно към четиресет, така ли? — попита Теди.
— Това са 2.5% — вметна Венкат. — Достатъчно висок процент, за да отменим всяко нормално изстрелване. Не можем да поемем такъв риск.
— Това изстрелване много отдавна не е „нормално“ — спокойно заговори Теди. — Деветдесет и седем процента и половина е по-добре от нула. Някой сеща ли се за по-безопасен начин да си осигурим допълнително време?
Огледа хората около масата. Видя празни лица и празни погледи.
— Добре тогава. Съкращаването на времето за монтаж и отменената диагностика ни осигуряват единайсет дни. А ако Брус направи чудо и приключи по-рано със своята задача, Морис може да изпълни част от своите тестове.
— А останалите четири дни? — попита намръщеният Венкат. Още не можеше да се примири с отмяната на диагностиката.
— Сигурен съм, че Уотни ще успее да разпредели храната си така, че да издържи четири дни повече, пък било то и с цената на недохранване — каза Теди и погледна към доктор Келер.