Така де, аз съм ботаник! Треперете пред ботаническите ми сили!
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 15
Ужас! Направо ми се скърши гърбът от работа!
Днес бях дванайсет часа на обход да събирам пръст и да я пренасям в Подслона. Успях да покрия само един малък ъгъл, не повече от пет квадратни метра. При този темп ще минат седмици, докато покрия цялата площ. Но пък време имам в изобилие, като си помислиш.
Първите ми няколко излизания бяха твърде неефикасни — пълнех малки контейнери с пръст и ги внасях през шлюза. После се сетих да сложа един голям контейнер в самия шлюз и да изпразвам в него малките. Това доста ускори нещата, защото на шлюза му трябват десетина минути да изравни налягането при всяко влизане.
Всичко ме боли. А и лопатите, с които разполагам, са предвидени за вземане на проби, а не за копаене. Най-много ме боли гърбът. Разрових наличните лекарства и намерих викодин. Взех едно хапче преди десетина минути. Скоро би трябвало да подейства.
Както и да е, мисълта, че отбелязвам напредък, ме ободрява. Време е да впрегна бактериите на работа, за да облагородят и съживят минералното съдържимо на марсианската почва. Но първо ще обядвам. При това не с три четвърти порцион. Днес си заслужих пълна дажба.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 16
Усложнение, за което не се бях сетил — водата.
Оказва се, че престоят от няколко милиона години на марсианската повърхност елиминира водата от почвата. Понеже съм магистър по ботаника, знам с голяма доза сигурност, че за да виреят, растенията се нуждаят от влажна пръст. Това, плюс бактериите, които трябва да са се заселили предварително в нея.
За мой късмет аз имам вода. Но не толкова, колкото ми трябва. За да е плодородна, почвата се нуждае от четиресет литра вода на всеки кубически метър. Планът ми включва девет цяло и два кубически метра пръст. Значи ми трябват триста шейсет и осем литра вода.
Подслонът разполага с отличен рециклатор на вода. Земна технология от най-висок клас. Затова в НАСА са решили, че няма смисъл да изпращат много вода, а само малък резерв за спешни случаи. Хората се нуждаят от три литра на ден. От Земята са ни отпуснали по петдесет литра на човек. Общо в Подслона има триста литра вода.
Изглежда, няма как да покрия цялата площ на Подслона с плодородна почва. Склонен съм да посветя на плана си двеста и петдесет литра, а петдесет да ми останат в резерв. Това означава, че мога да захраня с вода малко над шейсет и два квадратни метра почва при дебелина от десет сантиметра. Това е около две трети от площта на Подслона. Така или иначе, до момента съм покрил едва някакви си пет квадратни метра с марсиански камънак.
Следващата стъпка беше крайно неприятна. Три часа разстилах лайна по местния пясък. Поне не се налага да го правя с ръце.
Насипах пясъка в един ъгъл на Подслона на пласт с дебелина десетина сантиметра. Ограничих лехата с одеяла и униформи на колегите ми откъм вътрешната страна (дъгообразната стена на Подслона я ограничава откъм външната). След това принесох в жертва двайсет литра безценна течност, за да умилостивя боговете на плодородието.
Пет квадратни метра бяха максималната площ, която можех да наторя с наличните изпражнения. Изсипах големия контейнер с лайна върху пясъка и едва не повърнах от вонята.
Вонята няма да се разкара скоро, между другото. Не е като да отворя прозореца. Свиква се обаче. Разбърках пясъка и лайната с една лопата, после отново ги разстлах на равномерен слой. Отгоре посипах земната пръст. Хайде, бактерийки, хващайте се на работа. Разчитам на вас.
Между другото, днес е Денят на благодарността. Като всяка година семейството ми ще се събере в Чикаго в дома на родителите ми. Обичайният купон едва ли ще е от най-веселите, предвид смъртта ми преди единайсет дни. Като си помислиш, вече са имали повод да се съберат съвсем наскоро. За погребението ми.
Чудя се дали някога ще научат какво всъщност е станало.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 22
Хей, нещата се получават.
Вече внесох всичкия необходим ми марсиански пясък и две трети от пода на Подслона е покрит с пръст. Днес направих първото удвояване. Минала е само седмица, а бившият марсиански камънак е вече богата, прекрасна почва. Още две удвоявания и ще съм покрил цялата нива.
Трудът, който положих, се отрази страхотно на духа ми. Бях зает, имах цел. Но след като темпото се успокои и аз направих грешката да си пусна „Бийтълс“ (от колекцията на Йохансен) по време на вечеря, депресията отново ме налегна.
Както и да го смятам, марсианската ми нива няма да ме спаси от гладна смърт.