Няма да е лесно да говориш с родители за мъртвия им син. Знам, че искам много, затова моля теб. Бих ти казал, че си най-добрият ми приятел и прочие, но би прозвучало гейско.
Не се отказвам. Просто искам да съм готов за всички възможни изходи. Това правя.“
Гуо Минг, директор на Китайската национална космическа агенция, обхвана с поглед гигантското количество книжа, струпано върху бюрото му. В доброто старо време, когато Китай поискаше да изстреля ракета, просто я изстрелваше. Сега международните споразумения ги задължаваха да уведомят за това другите страни.
Изискване, помисли си Гуо Минг, което не се отнасяше за САЩ. Макар че, ако трябва да бъде справедлив, американците оповестяваха широко предстоящите изстрелвания, което постигаше същия резултат.
Не беше лесно да попълни формуляра — хем трябваше да е достатъчно точен относно датата на изстрелване и курса на ракетата, хем да „прикрие държавните тайни“ в максимална степен.
Последното изискване го накара да изсумти. „Глупости на търкалета“ — помисли си. „Тайянг Шен“ нямаше грам стратегическо или военно значение. Беше непилотирана сонда, която щеше да остане в земна орбита за по-малко от два дни. След това щеше да потегли към соларна орбита между Меркурий и Венера. Щеше да е първата китайска сонда в орбита около Слънцето.
Ала Държавният съвет държеше всички изстрелвания да бъдат забулени в тайна. Дори онези, в които нямаше нищо секретно. По този начин другите държави нямало да знаят кои апарати съдържат класифициран товар и кои — не.
Почукване на вратата прекъсна писанията му.
— Влез — каза Гуо Минг. Нямаше нищо против, че го прекъсват.
— Добър вечер, шефе — поздрави заместник-директор Жу Тао.
— Тао, добре дошъл.
— Благодаря ви, шефе. Приятно е човек да се върне в Пекин.
— Как беше в Цзюцюан? — попита Гуо Минг. — Не твърде студено, надявам се? Никога няма да проумея защо са построили космодрума ни в средата на пустинята Гоби.
— Студено беше, но не нетърпимо — каза Жу Тао.
— Как върви подготовката по изстрелването?
— Радвам се да докладвам, че всичко върви по график.
— Браво — усмихна се Гуо Минг.
Жу Тао седна мълчаливо, вперил поглед в началника си.
Гуо Минг го погледна подканящо, но заместникът му нито стана да си ходи, нито продължи по темата.
— Нещо друго, Тао? — попита Гуо Минг.
— Ами… — започна Тао. — Чули сте за сондата „Ирида“?
— Да, чух — кимна Гуо и смръщи вежди. — Ужасна ситуация. Онзи беден човечец ще умре от глад.
— Може би — каза Жу Тао. — А може би не.
Гуо Минг се облегна назад в стола си.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид ракетата на „Тайянг Шен“, шефе. Нашите инженери направиха изчисленията и се оказа, че имаме достатъчно гориво за инжекционна орбита около Марс. Можем да стигнем до там за четиристотин и деветнайсет дни.
— Шегуваш ли се?
— Някога да съм се шегувал, шефе?
Гуо Минг стана и стисна с пръсти брадичката си. Закрачи напред-назад и след малко попита:
— Наистина ли можем да изпратим сонда до Марс?
— Не е кой знае какво, шефе — каза Жу Тао. — Вече сме изпращали няколко там.
— Да, знам, но наистина ли можем да пратим „Тайянг Шен“?
— Не, шефе — отвърна Жу Тао. — Тя е твърде тежка. Масивният топлинен щит я прави най-тежката непилотирана сонда, която сме конструирали някога. Точно затова ракетата ѝ е толкова мощна. Но един по-лек товар спокойно може да стигне до Марс.
— Каква маса можем да изпратим? — попита Гуо Минг.
— Деветстотин четиресет и един килограма.
— Хм. Сигурен съм, че НАСА ще може да се вмъкне в тези ограничения. Защо не са се свързали с нас?
— Защото не знаят — отговори Жу Тао. — Цялата ни ракетна технология е класифицирана информация. Министерството на държавната сигурност дори разпространява дезинформация за възможностите ни. По очевидни причини.
— С други думи, те не знаят, че можем да им помогнем — каза Гуо Минг. — Ако решим да стоим настрана, никой няма да знае, че сме можели да помогнем.
— Точно така, шефе.
— Чисто хипотетично обаче… Ако решим да помогнем, какво следва?
— Времето ще бъде основният ни враг, шефе — отговори Жу Тао. — Предвид продължителността на полета и хранителните запаси, с които разполага техният астронавт, сондата ще трябва да бъде изстреляна в рамките на един месец. А дори така човекът ще гладува.
— Това съвпада с планираното изстрелване на „Тайянг Шен“.
— Да, шефе. Но на НАСА ѝ трябваха два месеца да конструира „Ирида“ и видяхме каква цена плати за бързането.
— Това си е техен проблем — каза Гуо Минг. — Ние бихме отговаряли единствено за ракетата. Нея трябва да изстреляме от Цзюцюан — няма как да транспортираме осемстотинтонна ракета до Флорида.