Освен в случай на тотален компютърен срив или друго катастрофално събитие, детайлните познания на Вогъл по астрофизика никога нямаше да влязат в употреба.
Завърши проверката на курса и пусна диагностика на двигателите. Функционираха при пълна мощност. Направи всичко това от каютата си. Контролът върху функциите на кораба можеше да се осъществява от всички бордови компютри. Дните, когато трябваше лично да отидеш в машинното, за да провериш двигателите, бяха останали в миналото.
Приключил със задачите си за деня, най-сетне му остана време да прочете имейлите си.
Прегледа набързо съобщенията, които НАСА бе сметнала за достатъчно важни, прочете първо най-интересните и отговори на някои. Прехвърли отговорите си в отделна папка — Йохансен щеше да ги излъчи към Земята заедно с останалата поща.
Погледът му се спря на един имейл от жена му. Озаглавен беше Unsere kinder (нашите деца). Нямаше текст, само прикачен файл със снимка. Вогъл повдигна вежда. Няколко неща правеха впечатление веднага. Първо, kinder трябваше да е написано с главна буква. Жена му Хелена, начална учителка в Бремен, никога не би допуснала такава грешка. Пък и помежду си двамата наричаха галено децата си Die Affen.
Опита се да отвори снимката, но програмата отговори, че файлът не може да бъде прочетен.
Тръгна по тесния коридор. Каютите на екипажа бяха разположени в непосредствена близост до външния корпус на постоянно въртящия се около оста си кораб с цел да се използва максимално изкуствената гравитация. Както обикновено, вратата на Йохансен беше отворена.
— Добър вечер, Йохансен — поздрави той. Всички спазваха един и същ денонощен режим и според него сега наближаваше време за лягане.
— О, здрасти — вдигна поглед от компютъра си тя.
— Имам проблем с един файл — каза Вогъл. — Дали не би могла да ми помогнеш?
— Казвай.
— Сега е личното ти време — извини се Вогъл. — Мога да дойда и утре, когато си дежурна.
— Няма проблем — каза тя. — За какво става въпрос?
— Файл със снимка. Не мога да го отворя.
— Къде е файлът? — попита тя и затрака по клавиатурата.
— При моята поща. Kinder.jpg.
— Ей сега ще го погледна.
Пръстите ѝ полетяха по клавишите, прозорци се отваряха и затваряха на екрана.
— Да, определено има проблем с разширението — установи тя. — Вероятно е станала грешка при свалянето на файла. Ще го пусна през хекс-редактора, да видим дали ще изкараме нещо…
След миг съобщи:
— Изобщо не е jpg. А ASCII текстови файл. Прилича на… не знам на какво прилича. На купчина математически формули. — Махна към екрана. — Говори ли ти нещо?
Вогъл се наведе да погледне текста.
— Да — каза той. — Това е маневра. Промяна в курса на „Хермес“. Маневрата на Рич Парнъл, според заглавието.
— Какво е това? — попита Йохансен.
— Не съм чувал за такава маневра. — Плъзна поглед по таблиците. — Сложно е… много е сложно…
А после застина.
— Ден 549?! — възкликна той. — Mein Gott!
Екипажът на „Хермес“ прекарваше малкото си свободно време в едно помещение, наречено „Кафето“. Кафето беше възтясно, имаше една маса, шест стола и почти нищо друго, освен това се класираше ниско в списъка с гравитационни приоритети — намираше се в централната част на кораба и по тази причина гравитацията там не надхвърляше 0.2 g.
Но беше достатъчна да ги държи по столовете им, докато се чудеха как да интерпретират новината на Вогъл.
— … и после, след още двеста и единайсет дни, мисията ще приключи в околоземна орбита — завърши изложението си той.
— Благодаря ти, Вогъл — каза Люис. Беше се запознала с изложението му по-рано, когато Вогъл дойде да ѝ докладва, но Йохансен, Мартинес и Бек го чуваха за пръв път и тя им даде време да го смелят.
— Това може ли наистина да проработи? — попита Мартинес.
— Да — кимна Вогъл. — Проверих числата. Всичко е вярно. Това е гениален курс. Гениален.
— А Уотни как ще излети от Марс? — попита Мартинес.
Люис се наведе напред.
— В съобщението има и друго — отбеляза тя. — Маневрата е част от цялостен план за спасяването на Уотни. Ние трябва да приберем снабдителна сонда близо до Земята, а Уотни трябва да стигне до излитащия апарат на „Арес 4“.
— А защо е цялата тази тайнственост? — намеси се Бек.
— Според съобщението — обясни Люис — от НАСА са отхвърлили идеята. Решили са, че е по-добре да изложат на сериозен риск живота на Уотни, отколкото на малък риск нашия живот. Не знам кой е пратил тайното съобщение на Вогъл, но който и да е, очевидно не е съгласен с това решение.
— И? — каза Мартинес. — В момента обсъждаме дали да тръгнем срещу решение на НАСА, така ли?