17.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 192
Мама му стара!
Те се връщат за мен!
Дори не знам как да реагирам. Нямам думи!
А имам да свърша милион неща, преди да хвана този рейс към вкъщи.
„Хермес“ не може да влезе в орбита. Ако аз не съм в космоса, когато се появят, ще ми помахат за довиждане и толкова.
Трябва да стигна до излитащия апарат на „Арес 4“. Дори НАСА признава това. А когато бавачките в НАСА препоръчват преход от три хиляди и двеста километра, значи яко си загазил.
Кратер Скиапарели, идвам!
Е, не веднага. Първо трябва да свърша гореспоменатите милион неща.
Пътуването ми до „Патфайндър“ е кратка разходка в сравнение с епичното пътешествие, което ми предстои. Трябваше да издържа само осемнайсет дни, което ми позволи да претупам доста неща. Този път ще е различно.
Средният ми пробег до „Патфайндър“ беше осемдесет километра на ден. При това темпо пътуването до Скиапарели ще трае четиресет дни. Нека са петдесет за по-сигурно.
Но въпросът не е само в разстоянието. След като стигна до кратера, ще трябва да си направя лагер и да поработя по модифицирането на МИА. По сметките на НАСА за това ще ми трябват трийсет дни, четиресет и пет за по-сигурно. Значи, общо за пътуването и модификациите — деветдесет и пет дни. Нека са сто, защото деветдесет и пет направо плаче да го закръглиш.
Следователно ще трябва да оцелея далече от Подслона в продължение на сто дни.
„Ами МИА? — чувам ви да питате (чувам ви в трескавото си въображение, тоест). — Той няма ли си някакви запаси? Въздух и вода поне?“
Ами, не. Няма си.
Има въздушни резервоари, но те са празни. Всяка мисия от програмата „Арес“ има нужда от много кислород, азот и вода, но няма смисъл да пращат допълнителни количества с МИА. Далеч по-лесно е екипажът да напълни резервоарите му от Подслона. За късмет на моите колеги от екипажа планът на мисията изискваше от Мартинес да напълни резервоарите на нашия МИА още в ден 1, което той и направи.
„Хермес“ ще прелети покрай Марс в ден 549, значи аз трябва да потегля на път в ден 449. Значи, разполагам с двеста петдесет и седем дни да се подготвя.
Доста време, ще кажете?
Време, в което трябва така да модифицирам марсохода, че да събера в него атмосферния регулатор, оксигенатора и водния рециклатор. Кръстил съм ги „Голямата тройка“. И трите трябва да пътуват вътре в кабината, но тя просто не е достатъчно голяма. И трите трябва да работят постоянно, но батерията на марсохода не е достатъчно мощна да ги захранва при такъв режим на консумация.
Освен това трябва да натоваря в марсохода всичката си храна, вода, соларни клетки, допълнителната батерия, инструментите, някои резервни части и „Патфайндър“. Като единственото ми средство за комуникация с НАСА, „Патфайндър“ ще пътува на покрива.
Предстои ми да реша куп проблеми, но пък имам на свое разположение куп умни глави, които да ми предлагат решения. Кажи-речи цялата планета Земя.
НАСА още работи върху подробностите, но идеята е да се използват и двата марсохода. В единия ще се возя, другият ще служи като каравана за багажа.
„Караваната“ ще трябва да претърпи структурни промени. И под „структурни промени“ имам предвид „изрязване на голяма дупка в корпуса“. Ще вкарам Голямата тройка през дупката, после ще я запуша с резервно платнище за Подслона. Кръпката ще се издуе навън, когато херметизирам марсохода, но ще издържи.
Как ще изрежа въпросната дупка в корпуса ли? Оставям обясненията на моя прекрасен сътрудник Венкат Капур:
(14:38) ЛРД: Сигурно се чудиш как ще изрежеш дупка в марсохода. Направихме няколко експеримента и те показаха, че дрелката за вземане на скални проби може да мине през корпуса. Износването на свредела е минимално (скалите са по-твърди от въглеродната сплав). Ще пробиваш дупки близо една до друга по периметъра на планирания отвор, а разстоянието помежду им ще избиеш с длето.
Надявам се, че обичаш да пробиваш дупки с дрелка. Свредлото е с диаметър от един сантиметър, ще пробиваш дупките през половин сантиметър разстояние, а общата дължина на прореза е 11.4 метра. Това са седемстотин и шейсет дупки. За пробиването на всяка са необходими сто и шейсет секунди.
Проблем: дрелките не са предвидени за строителна дейност, а за вземане на скални проби и батериите им издържат само двеста и четиресет секунди. Имаш две дрелки, но пак ще можеш да пробиеш само три дупки с едно зареждане на батериите. А презареждането им отнема четиресет и една минути.
Това са сто седемдесет и три часа работа, разделени на осем часа работа извън Подслона дневно. Тоест двайсет и един дни пробиване на дупки, а това е твърде много. Работата е там, че всичките ни други идеи зависят от пробиването на въпросната дупка в корпуса на марсохода. Ако то се провали, ще ни трябва време да измислим друг план.