Очите на Люис се разшириха.
— Сериозно? От седемдесет и трета или от допълнителните издания?
— От седемдесет и трета, няма майтап.
— Леле! Браво на теб!
— Нали? Страхотно!
Самолетът потръпна за последно и спря.
— Богове… — измърмори Венкат и разтърка врата си. — Това беше най-дългият полет в живота ми.
— Мм — отвърна нечленоразделно Теди и потърка очи.
— Поне ще си починем малко, преди утре да излетим за Цзюцюан — простена Венкат. — Четиринайсет и половина часа полет ми стигат за един ден.
— Още не е приключило — предупреди го Теди. — Тепърва трябва да минем през митническия контрол и вероятно ще трябва да попълним куп формуляри, понеже сме от правителствена агенция… Ще минат часове, преди да стигнем до хотела.
— Ужас.
Взеха си ръчния багаж и слязоха от самолета с другите уморени пътници.
Терминал три на международното летище в Пекин ехтеше от какофонията, типична за всички подобни съоръжения. Венкат и Теди продължиха напред, докато китайските граждани от техния полет се пръснаха към гишетата за обикновен митнически контрол.
Венкат се нареди на опашката, а Теди застана зад него, като се оглеждаше за кафене или закусвалня. Кофеин във всякаква форма би му дошъл добре.
— Извинете, господа — прозвуча глас зад тях.
Обърнаха се и видяха млад китаец в цивилни дрехи.
— Името ми е Сю Бин Бао — представи се той на перфектен английски. — Работя в Китайската национална космическа агенция. Аз ще ви бъда гид и преводач по време на престоя ви в Народна република Китай.
— Приятно ми е да са запознаем, господин Сю — отвърна любезно Теди. — Аз съм Теди Сандърс, а това е д-р Венкат Капур.
— Трябва да поспим — заяви направо Венкат. — Ще ви помоля да ни заведете в хотел веднага щом приключим с митническия контрол.
— Мога да направя нещо по-добро, д-р Капур — усмихна се Сю. — Вие сте официални гости на Народна република Китай. Няма нужда да минавате през митницата. Мога да ви заведа направо в хотела.
— Обичам те, пич — възкликна Венкат с облекчение.
— Предайте нашите благодарности на Народна република Китай — добави Теди.
— Непременно — отвърна с усмивка Сю Бин.
— Хелена, любов моя — каза Вогъл на съпругата си. — Добре ли си, мила?
— Да — отвърна тя. — Добре съм. Но ми липсваш много.
— Съжалявам.
— Нищо не може да се направи — вдигна рамене Хелена.
— Как са малките маймунки?
— Децата са добре — усмихна се тя. — Елиза свиква с живота в прогимназията, а Виктор е вратар във футболния отбор на своето училище.
— Браво! — възкликна Вогъл. — Чух, че си в контролната зала. От НАСА толкова ли не можаха да прехвърлят сигнала към Бремен?
— Сигурно са могли — каза тя. — Но явно им е било по-лесно да доведат мен в Хюстън. Безплатна ваканция в Щатите. Коя съм аз да откажа?
— Права си. А майка ми как е?
— Добре, предвид обстоятелствата — въздъхна Хелена. — Някои дни е по-добре, други — по-зле. Когато ходих при нея последния път, не ме позна. В известен смисъл ѝ завиждам. Поне не се тревожи за теб като мен.
— Значи не се е влошила? — попита той.
— Състоянието ѝ не се е променило, същото е както преди да тръгнеш. Лекарите са сигурни, че ще я завариш жива.
— Добре — каза той. — Тревожех се, че повече няма да я видя.
— Алекс — поде предпазливо Хелена. — Много ли е опасно при вас?
— Не. Корабът е в отлично състояние, а след като се скачим с „Тайянг Шен“ ще имаме всичко необходимо до края на пътуването.
— Пази се — каза тя.
— Ще се пазя, любов моя — обеща Вогъл.
— Добре дошли в Цзюцюан — каза Гуо Минг. — Надявам се, че полетът е бил поносим?
Сю Бин преведе думите му, докато Теди се настаняваше на второто най-хубаво място в галерията.
— Да, благодаря — кимна той. — Гостоприемството на вашите хора е забележително. Много мило от ваша страна, че уредихте да дойдем до тук с частен самолет.
— За моите хора беше чест да работят с вашия екип — изтъкна Гуо Минг. — Последният месец беше изключително интересен. Прикачихме американска сонда към китайска ракета… мисля, че това се случва за пръв път в историята.
— Да, и показва, че любовта към науката е универсално качество на всички народи — подчерта Теди.
Гуо Минг кимна.
— Хората ми останаха дълбоко впечатлени от трудовата етика на вашия колега Мич Хендерсън. Той е много отдаден на работата си.
— Той е трън в задника — промърмори ядно Теди. Сю Бин се поколеба, преди да преведе, но все пак го направи.
Гуо Минг се засмя.
— Вие можете да кажете това. Аз — не.
— Обясни ми пак — помоли Ейми, сестрата на Бек. — Защо се налага да излизаш от кораба?