Риос се беше изправил на крака разтревожено.
— Трябва да наблюдавам писукането.
— По дяволите, писукането.
Лонг също стана, следвайки Риос през тесния коридор и застана в пилотската стая.
— Ако Хилдър прокара това, ако има смелостта да направи истинска сензация от това… Хей!
Той също го беше видял. Писукането беше първокласно, следващо сигнал като хрътка след механичен заек.
Риос бърбореше:
— Космосът беше чист, казвам ви, чист. В името на Марс, Тед, не се вкопчвай в мен. Виж дали можеш да я набележиш визуално.
Риос работеше бързо с ефективността, която беше резултат от почти двадесет години в боклукчийския бизнес. Определи разстоянието за две минути. След това, спомняйки си опита на Свенсън, измери ъгъла на отклонение, както и радиалната честота. Той извика на Лонг:
— Едно цяло и седемдесет и шест радиана. Човече, не можеш да го пропуснеш.
Лонг стаи дъх докато нагласяваше нониуса.
— Само на половин радиан е от Слънцето. Това сигурно е по-голям лъч — той увеличи образа толкова, колкото беше възможно, наблюдавайки единствената „звезда“, която се движеше и формата й я издаваше, че не е никаква звезда.
— Започвам, каквото и да става — каза Риос. — Не можем да чакаме.
— Готово, готово.
Образът беше все още твърде малък, че да й придаде определена форма, но точката, която Лонг наблюдаваше, блясваше и потъмняваше ритмично, тъй като контейнерът се въртеше и отразяваше слънчевата светлина с напречните сечения на различни страни.
— Задръж.
Първата от много тънки силни струйки пара бликна от съответните отвори, оставяйки дълги следи от ледени микрокристалчета, които проблясваха неясно в бледото сияние на далечното Слънце. Те се разпръснаха след около сто километра. Една струйка, след това друга и друга, когато боклукчийският кораб излезе от постоянната си траектория и пое по допирателната към курса на контейнера.
— Движи се като комета в перихелий — извика Риос. — Тези проклети пилоти от Земята умишлено изхвърлят контейнерите по този начин. Бих искал да…
Той изрази чувствата си в необуздан гняв, като пускаше пара и отново я спираше, докато хидравличната основа на неговия стол не профуча назад с цял метър и Лонг не бе в състояние да се задържи за перилата.
— Имай милост — замоли се той.
Но Риос следеше точките.
— Човече, ако не можеш да го направиш, остани си на Марс.
Струйките пара продължаваха да бумтят отдалечено.
Радиото се включи. Лонг успя да се наведе през това, което изглеждаше като меласа и осъществи контакт. Беше Свенсън, разгневен. Той изкрещя:
— Къде, по дяволите, отивате, момчета? Ще бъдете в моя сектор след десет секунди.
— Преследвам контейнер — отговори Риос.
— В моя сектор?
— Тръгна от моя, а и ти не си в позиция да го хванеш. Изключи радиото, Тед.
Корабът трещеше през пространството, трясък, който можеше да бъде чут само на борда. Тогава Риос спря на интервали моторите и тези интервали бяха достатъчно кратки, за да накарат Лонг да се претърколи напред. Внезапната тишина дразнеше ушите повече, отколкото шумът, който я предхождаше. Риос каза:
— Добре. Подай ми телескопа.
И двамата погледнаха през него. Контейнерът сега беше правилно отрязан конус, премятащ се с бавна тържественост, докато преминаваше покрай звездите.
— Без съмнение, това е първокласен контейнер — каза Риос със задоволство. Имаше предвид гигант сред контейнерите. Това щеше да покрие разходите им.
— Появила се е друга точка на скенера. Мисля, че това е Свенсън, следва ни — обади се Лонг.
Риос й хвърли бегъл поглед.
— Няма да ни хване.
Контейнерът ставаше все по-голям, изпълвайки обектива на телескопа.
Ръцете на Риос бяха на лоста за харпуна. Той почака, два пъти нагласи ъгъла с микроскопична точност и отпусна необходимата дължина. Тогава дръпна силно, изстрелвайки харпуна.
В първия момент нищо не се случи. След това метално дебело въже, подобно на примка се плъзна по обектива, движейки се към контейнера като кобра. Удари се в него, но не можа да се захване. Ако се беше захванало, щеше да го омотае като с паяжина. Контейнерът се въртеше със сила, равняваща се на хиляди тонове. Това, което направи кабелът, беше, че образува силно магнитно поле, което действаше като спирачка на контейнера.
Още едно въже и после още едно бяха запратени. Риос ги изстреля в почти безсмислен разход на енергия.
— Ще го хвана този! В името на Марс, ще го хвана!
Той спря, когато две дузини въжета се опъваха между кораба и контейнера. Ротационната енергия на контейнера, превърнала се при спирането в топлина, беше повишила неговата температура до точка, при която радиацията му може да бъде засечена от измервателните уреди на кораба.