— Но — намеси се Медикът, вторачен в някакъв въглен в камината — ако Времето е действително Четвъртото измерение на Пространството, защо се счита и винаги е било считано за нещо различно? И защо не можем да се движим във Времето, както се движим в останалите измерения на Пространството?
Пътникът във времето се усмихна.
— Сигурни ли сте, че можем да се движим свободно в Пространството? Наляво и надясно можем да вървим; назад и напред също, съвсем спокойно, и хората винаги са го правили. Признавам, че в две измерения се движим необезпокоявани. Но какво да кажем за движението нагоре и надолу? Тук земното притегляне ни ограничава.
— Не съвсем — каза Медикът. — Има балони.
— Преди балоните обаче, с изключение на някакви причудливи подскоци в близост до повърхността, човек не е имал свобода по отношение на вертикалното движение.
— И все пак е успявал да се вдига и спуска по малко — каза Медикът.
— По-лесно, далече по-лесно се спуска.
— А във Времето изобщо не можете да се движите, не можете да излезете от настоящия момент.
— Скъпи ми господине, тъкмо тук грешите. Именно тук греши и целият свят. Ние винаги изхождаме от настоящия момент. В нашето мислено съществование, което е нематериално и няма измерения, ние се движим по измерението Време с равномерна скорост от люлката до гроба. Точно както бихме се спускали, ако започвахме живота си на петдесет мили над повърхността на земята.
— Най-трудното обаче е следното — прекъсна го Психологът. — Вие можете да се движите във всички посоки на Пространството, но не можете да се движите във всички посоки на Времето.
— Точно тук е зародишът на голямото ми откритие. Вие грешите, като казвате, че не можем да се движим във Времето. Ако аз например си припомня съвсем ясно някоя случка, аз се връщам до момента, в който тя е Станала, мислено се пренасям, както бихте казали. За момент правя скок назад. Ние, разбира се, нямаме възможност да се задържим назад във Времето, също както дивакът или животното не могат да се задържат на шест фута над земята. Цивилизованият човек обаче може да превиши средното ниво в това отношение. Той може да надвие земното притегляне с балон; защо тогава да не храни надеждата, че един ден ще бъде способен да спре или да ускори хода си в измерението Време, или дори да се обърне и да тръгне в обратната посока?
— Е, това — поде Филби — е вече само…
— Защо не? — отвърна Пътникът във времето.
— Това е противно на всеки разум — каза Филби.
— Какъв разум? — каза Пътникът във времето.
— В един спор винаги можете да докажете, че бялото е черно — каза Филби, — но никога няма да ме убедите.
— Имате право — каза Пътникът във времето. — Но вече започвате да съзирате предмета на моите изследвания из областта на Четириизмерната геометрия. Преди години ми бе хрумнала идеята за една машина…
— За пътешествия във Времето! — извика Много млад мъж.
— Която да се движи във всяка посока на Пространството и Времето в зависимост от решението на нейния водач.
Филби се задоволи само с бурен смях.
— Но аз вече имам доказателства — заяви Пътникът във времето.
— Такава машина би била много удобна за историка подхвърли Психологът. — Той би могъл да попътува назад, за да провери истинска ли е версията за битката при Хейстинг например!
— Не се ли боите да не привлечете вниманието? — каза Медикът. — Нашите прадеди не са обичали особено анахронизмите.
— Така древногръцкият може да се научи направо с устата на Омир или на Платон — сподели много младият мъж.
— Затова пък сигурно ще ви скъсат на изпитите. Немските учени неимоверно много са усъвършенствали гръцкия език.
— Ами бъдещето — намеси се Много младият мъж. Я помислете! Човек може да вложи всичките си пари, да ги остави да трупат лихви и да избърза напред.
— Това е една от най-екстравагантните теории — започна Психологът.
— Да, така ми се струваше и на мен, затова на никого не бях говорил за нея, докато…
— Не стигнахте до доказателства, изградени на експеримент! — извиках аз. — И имате намерение да проверите тази история?
— Експеримент, казвате! — възкликна Филби, който започваше да се дразни.
— Дайте все пак да видим вашия експеримент — каза психологът, — макар всичко това да са празни приказки.
Пътникът във времето се засмя и ни огледа. После все тъй леко усмихнат, бръкнал дълбоко в джобовете на панталона си, той бавно излезе от стаята и ние чухме как чехлите му зашляпаха по дългия коридор към лабораторията.