Деймън Найт
Маска
Осемте писеца танцуваха по движещата се хартиена лента като щипки на неспокоен механичен омар. Робъртс, обслужващият техник, гледаше кривите под строгия поглед на другите двама.
— Ето сега минава от сън към бодърстване — каза той, посочвайки с кльощавия си показалец. — А тук, както виждате, седемнайсет секунди по-късно, отново сънува.
— Закъсняла реакция — отсече Бебкък, ръководителят на експеримента. Лицето му беше зачервено и потно. — Не виждам причини за безпокойство.
— Може и да е така, но вижте разликите в записите. След импулса за пробуждане той пак сънува, но това са други сънища. С повече напрежение, с повече моторни импулси…
— А защо изобщо спи? — попита Синеску, човекът от Вашингтон. — Нали премахвате продуктите на умората по химичен път. Може би има някакви психически причини?
— Съновиденията са му нужни — обясни Бебкък. — Наистина не изпитва биологична потребност от сънища, но сънищата са му необходими. В противен случай има опасност от халюцинации, които могат да развият психоза.
— Така е — съгласи се Синеску. — Това е сериозен проблем, нали? И отдавна ли го прави?
— От около шест месеца.
— Тоест от времето, когато получи ново тяло… и когато започна да носи маска?
— Горе-долу. Искам да обърна внимание на едно: разумът му е в иделна форма. Всички тестове…
— Добре де, знам резултатите от тестовете. Значи сега не спи?
— Не спи. При него са Сам и Ирма — отвърна техникът, поглеждайки към контролния пулт.
— Не виждам защо това трябва да ме притеснява. Логично е — ако са му нужни съновидения, каквито нашата програма не предвижда, той ги получава точно в тази минута. Макар че… Този връх в кривата ме смущава.
Синеску изненадано вдигна поглед.
— Вие програмирате сънищата му, така ли?
— Не е точно програмиране — нетърпеливо обясни Бебкък. — Предлагаме само теми. Нищо психическо, само секс, разходки на чист въздух, спорт…
— И чия беше тази идея?
— На секцията по психология. В неврологичен план всичко беше наред, но той постепенно започна да се затваря в себе си. Психолозите сметнаха, че му е нужна соматична информация в някаква форма. Той е жив, действа, всичко е наред. Но все пак не бива да се забравя, че четирисет и три години е бил в нормално човешко тяло.
В асансьора Синеску рече нещо, но Бебкък разбра само думата „Вашингтон“.
— Извинете, не ви чух.
— Изглеждате уморен. Лошо ли спите?
— Напоследък наистина не съм добре със съня. А какво казахте преди това?
— Че във Вашингтон не са особено доволни от вашите отчети.
— Знам, дявол да го вземе! — отсече Бебкък.
Вратата на асансьора бавно се отвори. Малка приемна, зелени килими, сиви стени. И три врати — една метална и две от масивно стъкло.
— Ето тук.
Синеску се спря пред стъклените врати и надникна — празна стая, застелена със сив килим.
— Не го виждам.
— Стаята е във формата на буквата Г. Той е в другата част. Сега е сутрешният преглед.
Врата се отвори само при докосване. Когато пристъпиха напред, от тавана се разля светлина.
— Не гледайте нагоре — предупреди Бебкък, — лампите са кварцови.
Тихото свистене утихна, когато вратата се затвори.
— Налягането тук е по-високо. Нима това е защита срещу външни бактерии? Чия беше идеята?
— Негова собствена.
Бебкък отвори метален шкаф и извади две превръзки от марля.
— Сложете я.
От ъгъла се чуваха приглушени гласове. Синеску погледна маската недоволно и бавно си я сложи. Спогледаха се.
— Не е ли безсмислен този страх от бактерии? — попита Синеску.
— Грип или нещо подобно наистина не го заплашва, но си помислете… Има само два начина да го убиеш. Първият е авария в някоя от системите, ние се грижим за това. Петстотин души го проверяват като самолет преди полет. Вторият е някаква мозъчна инфекция. Затова приемете мерките без предразсъдъци.
Стаята беше голяма и изпълняваше функциите на гостна, библиотека и работилница. В единия ъгъл имаше комплект модерни шведски кресла, диван и ниска масичка; в другия — тезгях със струг, електрическа пещ, бормашина, табло с инструменти, до него чертожна дъска и шкаф с книги, които Синеску ревизира с бърз поглед. Подвързани томове с отчети, технически списания, справочници. Никаква белетристика с изключение на „Огнената буря“ и „Вълшебникът от Оз“. Зад полиците се виждаше друга стъклена врата, а зад нея — стая с меки столове и кичест филодендрон.
— Това е стаята на Сам — обясни Бебкък.
В стаята имаше мъж. Щом ги забеляза, той повика някого, когото те не виждаха, после се приближи усмихнат. Мъжът беше плешив, як и силно загорял. Зад гърба му се появи дребна красива жена. Тя влезе подир мъжа, оставяйки вратата отворена. Двамата бяха без маски.