Мъжът с чувала се прокашля и подхвана нова атака.
— Да, бяха те като огромни дупки… — Личеше обаче, че са му развалили удоволствието. — Ами като огромни дупки — повтори кисело. — Това видях. И нямаше нос, бих добавил, благодаря за вниманието.
— Значи пак е Призрака! — възкликна един сценичен работник.
— Изскочи иззад органа — вметна Томи Крипс. — Докато се опомня, въжето се омота около врата ми и увиснах с главата надолу!
Трупата впи погледи в стареца с чувала, сякаш очакваха да надцака тази изява с по-силен коз.
— Грамадни, черни, зейнали дупки — заинати се той.
— Добре, добре, какво става тук?
Някой излезе властно иззад кулисите. Дългата черна коса бе сресана старателно, за да добие небрежно артистичен вид, но лицето под нея имаше деловото изражение на изпечен организатор. Той кимна на човека с чувала.
— Какво зяпате, господин Хаван?
Старецът сведе поглед.
— Господин Салзела, знам аз какво видях. Много неща забелязвам, всеизвестно е.
— Да, стига да се виждат през дъното на бутилката. В това не се съмнявам, стар окаянико. Какво е сполетяло Томи?
— Беше Призрака! — отвърна Томи възрадван, че е приковал пак вниманието. — Връхлетя ме ненадейно, господин Салзела. И май кракът ми е счупен — добави припряно, защото внезапно осъзна шанса да изкрънка почивка.
Агнес очакваше новодошлият да прихне: „Призраци ли? Те не съществуват.“ Такова лице имаше.
Но той промълви:
— Пак ли вилнее? И къде изчезна после?
— Не видях, господин Салзела. Просто тъй се отнесе нанякъде!
— Искам неколцина от вас да пренесат Томи в бюфета — нареди Салзела. — И някой да повика лекар…
— Кракът му не е счупен — намеси се Агнес. — Но въжето му е ожулило лошо кожата на шията, пък и си е залял едното ухо с боя.
— Госпожице, вие пък какво разбирате от тия неща? — троснато попита Томи, който беше наясно, че пълното с боя ухо не му открива светлите перспективи на счупения крак.
— Аз… ъ-ъ… съм се обучавала — смотолеви Агнес и побърза да добави: — Но шията му е много лошо ожулена. Разбира се, може и да страда от закъснял шок.
— В такива случаи се дава бренди, нали? — живна Томи. — Няма ли да сипете малко насила през стиснатите ми устни?
— Благодаря ти, Пердита — рече Салзела. — Останалите вървете да си вършите работата.
— Големи черни дупки — заяви господин Хаван. — Големи и черни.
— Да, господин Хаван, благодаря и на теб. Ще помогнеш на Рон да заведе господин Крипс в бюфета, нали? Пердита, ела насам. И ти, Кристина.
Двете момичета пристъпиха към музикалния ръководител.
— А вие видяхте ли нещо? — попита Салзела.
— Видях огромна твар с грамадни плющящи криле и зейнали дупки вместо очи!!! — осведоми го Кристина.
— Опасявам се, че само зърнах нещо бяло под тавана — промълви Агнес. — Съжалявам.
Тя се изчерви, защото й се стори, че не е помогнала с нищо. Пердита би трябвало да види загадъчна фигура, загърната в наметало, или поне нещо… интересно…
Салзела й се усмихна.
— Тоест виждаш само онова, което го има пред очите ти, така ли? Скъпа, вече ми е ясно, че за пръв път навлизаш в света на операта. Но си позволявам да споделя, че ми е много приятно тук да се появи и здравомислещ човек…
— О, не! — разнесе се вопъл.
— Призрака!!! — автоматично изпищя и Кристина.
— Ъ-ъ… не, това е младежът зад органа — поправи я Агнес. — Съжалявам.
— И здравомислеща, и наблюдателна — похвали я Салзела. — А ти, Кристина, ще се впишеш бързо в живота тук, както виждам. Какво те мъчи, Андре?
Светлокос млад мъж надникна иззад тръбите на органа.
— Господин Салзела, някой е тръгнал да троши всичко наред — съобщи печално. — Пълна съсипия. Убеден съм, че и един верен тон не бих могъл да извлека от органа. А той е безценен…
Салзела въздъхна.
— Ясно, ще уведомя господин Ведър. Благодаря на всички.
Кимна мрачно на Андре и се махна от сцената.
— Не е редно да постъпваш тъй с хората — подхвърли Леля Ог някак нехайно, когато каретата набра скорост.
Тя огледа с широка приветлива усмивка доста разтърсените обитатели на пътническия салон.
— Добрутро — рече им и се захвана да рови в торбата си. — Аз съм Гита Ог, имам петнайсет деца, туй е мойта приятелка Есме Вихронрав, отиваме в Анкх-Морпорк, а някой иска ли сандвич с варено яйце? Приготвих повечко, за всички ще има. Е, котаракът е спал върху тях, ама нищичко им няма, вижте — само да натиснете филийките и се изправят. Не щете ли? Вие си знаете. Я да видим още какво имаме… А, някой носи ли си отварачка за бира?