— КАКВО ЩЕ КАЖЕШ АЗ ДА ЗАПОЧНА НЯКОЯ ПЕСЕН? НАПРИМЕР „ЗАЛИВ ПОД ЛУНАТА“?
— Такива мелодийки си тананикат бръснарите! Аз съм лебед, ако не си забравил!
— ТОГАВА „МАЛКАТА КАФЯВА КАНА“? — Смърт се прокашля. — „ХА-ХА-ХА, ХИ-ХИ-ХИ МАЛКАТА…“
— И това ми било песен?! — Лебедът изсъска гневно и пристъпи от единия си ципест крак на другия. — Хич не те знам кой си, господинчо, ама ние имаме по-изтънчен вкус за музика.
— НИМА? БИ ЛИ ПОЯСНИЛ С ПРИМЕР?
— Няма да стане!
— ПО ДЯВОЛИТЕ…
— Мислеше си, че ме изпързаля, а? — присмя се лебедът. — Че ме мина с хитър номер? Че най-баламски ще ти изпея два-три такта от „Песента на амбулантния търговец“ в Lohenshaak?
— ТАЗИ НЕ Я ЗНАМ.
Лебедът мъчително си пое дъх.
— Ами тя започва така: „Schneide meinen eigenen Hals…“
— МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ — изрече Смърт и замахна с косата.
— Мамка му!
Миг по-късно лебедът излезе от тялото си и размаха своите донякъде прозрачни криле.
— И сега какво?
— ОТ ТЕБ ЗАВИСИ. ВИНАГИ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ.
Господин Ведър седеше на скърцащото кожено кресло със затворени очи, докато Салзела не млъкна.
— Така… — промълви накрая Ведър. — Я да видим правилно ли те разбрах. Значи си го имаме този Призрак. Щом някой загуби чук, станало е заради Призрака. Щом някой изпее и една нота фалшиво, пак е заради Призрака. Но освен това когато някой си намери нещо, също е заради Призрака. И щом някой се представи блестящо, значи е заради Призрака. Той някак си е част от сградата досущ като плъховете. Нерядко се случва някой да го зърне, но не задълго, защото се мярка и изчезва подобно на… ами на призрак. И както се оказва, позволяваме му да седи безплатно в Осма ложа на всяка премиера. И ти твърдиш, че хората го харесват?!
— „Харесване“ не е най-подходящата дума — уточни Салзела. — По-правилно е да кажем, че… е, това си е най-обикновено суеверие, разбира се, но те смятат, че им носи късмет. Поне доскоро смятаха.
„А ти изобщо не можеш да си го втълпиш, невежо дребнаво сиренарче — добави Салзела мислено. — Сиренето си е сирене. Млякото си се вкисва съвсем естествено. Не си принуден да го постигаш, като караш няколкостотин човека да си опъват нервите до скъсване…“
— Късмет, значи — безизразно повтори Ведър.
— Късметът е много важен — увери го Салзела с глас, в който измъченото търпение подскачаше като ледени кубчета. — Допускам, че в предишния ви бизнес темпераментът не е бил особено важен…
— Да, повече разчитахме на сирището — потвърди Ведър.
Салзела въздъхна.
— Както и да е, но трупата смята, че Призрака носи… късмет. Преди пращаше на някои хора кратки насърчителни бележки. И след по-сполучливо изпълнение водещото сопрано намираше в гримьорната си кутия шоколадови бонбони или нещо подобно. И незнайно защо — букет от мъртви цветя.
— Мъртви цветя ли?
— Ами дори не бяха цветя, ако сме съвсем точни. Само букет от сухи стъбла на рози, но без цветовете. Беше нещо като отличителен знак на Призрака. И това се смята за добра поличба.
— Значи мъртвите цветя носят късмет?
— Вероятно. Но няма съмнение, че на сцената живите цветя означават ужасен провал. Някои певци дори не позволяват да ги има и в гримьорните им. Затова… бихме могли да кажем, че мъртвите цветя са безопасни. Странно, но е така. И хората не се тревожеха, защото вярваха, че Призрака е на тяхна страна. Е, допреди половин година…
Господин Ведър отново стисна клепачи.
— Разкажи ми.
— Имаше… злополуки.
— Какви?
— Ами от онези злополуки, които предпочитате да наричате… злополуки.
Очите на Ведър си останаха затворени.
— Както… Редж Пленти и Фред Чизуел работеха през нощта при казаните за подсирване и после се разбра, че Редж си уреждал срещички с жената на Фред… — Ведър преглътна на сухо. — Фред каза, че Редж някак се подхлъзнал и цопнал…
— Не познавам споменатите господа, но… да, говоря за подобни злополуки. Именно.
Ведър въздъхна.
— Впрочем не сме правили по-добра партида „Селско орехово“ от онази…
— Да ви опиша ли нашите злополуки?
— Сигурен съм, че бездруго ще го сториш.
— Една от шивачките се приши към стената. Един от заместниците на театърмайстора беше намерен прободен с меч от реквизита. Не бихте искали и да чуете какво сполетя мъжа, който отваряше сценичния люк. Пък и цялото олово от покрива изчезна загадъчно, но лично аз не съм склонен да приписвам това произшествие на Призрака.