— Значи всички… наричат това… злополуки?
— И вие искахте да си продадете сиренето, нали? Трудно ми е да си представя нещо по-потискащо за трупата от новината, че мъртъвци падат като мухи от тавана. — Салзела извади плик от джоба си и го остави на масата. — Призрака обича да оставя малки послания. Имаше едно и до органа. Един от художниците по декорите зърнал Призрака и… замалко не претърпял злополука.
Ведър подуши плика. Вонеше на терпентин.
Вътре намери лист със знака на Операта. Равните, почти калиграфски изписани редове гласяха:
Ахахахахаха! Ахахахаха! Аахахаха! Треперете!!!!!
— Що за тип — търпеливо продължи Салзела — би седнал да изпише с букви маниакалния кикот? А забелязахте ли всички тези възклицателни знаци? Пет са, нали? Сигурен признак за човек, който носи гащите си на главата. Операта причинява и това на хората. Нека поне претърсим сградата. Подземията се точат сякаш в безкрая, там ще имам нужда от лодка…
— Лодка ли? В подземията?
— О-о… Значи не са ви казали и докъде продължават подземията?
Ведър го озари със сияйната напрегната усмивка на човек, която също доближава до поне три възклицателни знака наведнъж.
— Не, нищичко не споменаха за подземията. Защото бяха твърде заети да не ми обяснят как някой изтребва оперната трупа. Изобщо не помня някой да е казвал: „Впрочем тук умират доста хора и между другото от мазето се просмуква влага…“
— Там е направо наводнено.
— О, чудесно!!! — зарадва се Ведър. — С какво? С потоци от кръв ли?
— Не сте ли слизал да надникнете?
— Казаха ми, че в подземията всичко било наред!
— И вие им повярвахте?
— Е, шампанското се лееше в изобилие…
Салзела въздъхна и Ведър като че се засегна.
— Впрочем аз се гордея, че разпознавам човешките характери. Погледни някого в очите и му стисни здраво десницата — това стига, за да научиш всичко важно за него.
— Да, разбира се — промърмори Салзела.
— Ох, ще се пръсна!… Сеньор Енрико Базилика ще пристигне тук вдругиден. Мислиш ли, че нещо би могло да го сполети?
— Едва ли ще пострада много. Прерязано гърло, нищо повече.
— Какво?! Наистина ли си убеден в това?
— Откъде да знам всъщност?
— Е, що да сторя според теб? Да затворя Операта ли? Доколкото виждам, бездруго от нея не се печелят пари! Защо никой не е съобщил на Стражата?
— Щеше да стане по-зле — възрази Салзела. — Навсякъде да се тътрят грамадни тролове в ръждиви ризници, да се пречкат на всекиго и да задават тъпи въпроси… Щяха да ни закрият.
Ведър преглътна и смотолеви:
— О, не можем да допуснем това. Не може да… изнервят всички тук.
Салзела като че се поуспокои.
— Да ни изнервят ли? Господин Ведър, ние сме в опера. Всички са изнервени във всеки момент. Да сте чувал някога за кривата на катастрофите?
Рядко Ведър напрегна интелекта си до краен предел.
— Ами знам, че има един ужасен завой по пътя към…
— Кривата на катастрофите, господин Ведър, е начинът на живот във всяка опера. Представленията се случват, защото огромен брой дреболии изумително не успяват да ги провалят. Справяме се благодарение на омраза, любов и изопнати нерви. И то през цялото време. Това не е сирене, а опера. Ако сте искал мирно занимание, господин Ведър, не биваше да купувате Операта. Трябваше да се захванете с нещо по-безопасно. Например да поправяте зъбите на алигатори.
Леля Ог се отегчаваше лесно, но и не се затрудняваше да си намира развлечения.
— Няма спор — призна тя, — и тъй е интересно да се пътува. Човек може да разгледа разни нови места.
— Да — потвърди Баба. — На всеки десет километра, струва ми се.
— Хич не знам какво ме прихвана.
— Като гледам, конете все едно са се влачили ходом през цялото време.
Вече бяха останали сами в салона, компания им правеше само огромният хъркащ мъж. Другите двама се присъединиха към пътниците на покрива.
Причината се криеше в Грибо. С безпогрешния си котешки усет за хората, които никак не обичат котки, той скочи тежко в скута им и ги подложи на изтезанието „О, младият господар се завърна в плантацията!“. Принуди ги да търпят покорно, после се настани за сладък сън. Ноктите му не стискаха достатъчно силно, за да пуснат кръв, но намекваха, че и това ще стане, ако някой посмее да мръдне или дори да вдиша. Щом се увери, че двамата са се примирили с положението, той се разсмърдя.