Гюрдин: Но тези сънища не са истински! Те са jamais vu, никога невиждано.
Илайза: Реалността, както обичаше да казва моят първи програмист, е покривало с много цветове. Реалността са хиляда синапси, които изстрелват различни, почти случайни импулси едновременно.
Гюрдин: Почти случайни?
Илайза: Том, разкажи ми съня си. Този, последния.
Гюрдин: Е, добре… Мисля, че започна след поредния номер, който изпълнявах. Свирех на една среща на пилоти, участвали във въздушните схватки над Сан Луис Потоси и Рио Гранде по време на войната. Импровизирах в свободен стил някакъв военен марш — наполовина английски, наполовина испански — за второто превземане на Аламо. Внезапно, между два такта, нещо блесна пред очите ми, като отражение на метал. Оказа се, че е острие на сабя, която разсича въздуха.
— Автентични предмети от миналото, лейтенант — обърна се към него иззад тезгяха Мадлен Випю. — Продавам само оригинални изделия от далечното минало, с доказан произход.
Морски лейтенант Роджър Къртни си помисли, мадам Випю можеше спокойно да бъде героиня на някоя книга, стига само да се облече подобаващо. Да захвърли тази опърпана бяла блуза и сивкава пола от тафта — спомен от годините, през които хората във френските колонии се мъчеха да се издокарат като парижани. Защо не сложи нещо азиатско като момичетата по баровете в Сайгон — някоя плътно прилепнала рокля от ярка коприна, която да подчертава формите, да следва движенията й. Със светлите си северни черти Мадлен щеше да е неотразима в нещо такова…
— Лейтенант, тази сабя е от наполеоново време. Истинска офицерска сабя, изработена по подобие на римски гладиус, или къс меч.
Къртни размаха няколко пъти правото острие, снабдено със съвсем къса дръжка. Опита се да завърти върха и около точката на баланса, както го бяха учили на упражненията по фехтовка, но центърът й беше изместен прекалено навътре. Широкото и плоско острие, наточено като ловджийски нож, се заклати в ръката му и увисна наляво. За малко да го забие в капачката на коляното си.
— Тук нето не е наред.
— Защото този гладиус е бил предназначен за човек с друго телосложение — обясни тя със сух наставнически тон. — В онази епоха мъжете са били по-дребни и по-набити.
— Както и да е, търсех нещо малко по…
— Опитайте Хайделберг, четвъртата отляво на задния рафт. Това е шпага за дуели, по-лека и издължена.
— Съвременна? Ами… хъм.
Къртни вдигна дългото стоманено острие, тънко като камшик на върха и не по-дебело от палеца му в основата.
Ръката му беше защитена от широка полусфера. Но нещо в дръжката…
— Ей! Това да не са диаманти?
— Планински кристали, лейтенант. Това е оръжие за джентълмени, затова има украса.
Той обгърна с пръсти дръжката и бавно повдигна елегантното оръжие. След това отстъпи на пътеката между рафтовете и зае позиция en garde. Стоманата беше достатъчно здрава, за да държи острието изправено при хоризонтално положение, но веднага щом завъртя леко дръжката, върхът на шпагата се размърда. Оръжието притежаваше перфектен баланс.
Къртни вдигна шпагата за поздрав и — ах! — острият ръб на един от планинските кристали го поряза по палеца.
— Какво има? — попита мадам Вишо.
— Порязах се — отвърна той малко уплашено, докато смучеше кръвта. Потта или нещо друго дразнеше неприятно раната. Къртни си помисли за странните гъбички и бактерии, които без съмнение се въдят в една страна на джунглите, каквато бе Виетнам.
— Вие, американците, понякога сте като малки момчета. Не съм ви виновна, че се порязахте на сабята, лейтенант.
Но Къртни почти не я чу. Беше втренчил поглед в кристалите върху дръжката, търсейки зацапано място, което да обясни неприятния сърбеж в раната. Ето — едно от парченцата беше тъмнокафяво, като със старо петно от кръв. Очевидно и други са ставали жертви на острия нешлифован ръб на кристала.
Къртни близна за последен път раната, вдигна шпагата и я постави обратно на рафта.
— Ще я купите ли, лейтенант?
— Ами, мисля че… колко искате за римската сабя?
— Четирийсет хиляди донги.
— Това са четиристотин долара! Доста пари за нещо, дето само ще ми краси стената.
— Лейтенант, казах ви, че продавам само оригинални изделия.
— Е, значи днес няма да купя нищо, мадам.
— Както желаете. Моля, затворете внимателно вратата на излизане.