Гюрдин изслуша всичко с намръщено лице. Почти бе убеден, че тези дъртаци са някаква банда, избягала от старчески дом за престъпници. Това можеше да обясни защо и петимата са събрани заедно — и защо споделят една и съща илюзия, но не можеше да обясни мъртвеца в неговия апартамент, нито странните случки и съвпаденията, за които бе разказвал на Илайза — стрелбата, опитите за прегазване, неочакваните спасители. Лудите нямат своя организация, нито са в състояние да осъществяват сложни планове. А тези хора до един бяха завладени от фикс-идеята, че той е някой, от когото се нуждаят и страхуват. Изглежда дори бяха взели някакво решение за него.
— Споменахте този „Орден“… — подхвана Том. — Какво представлява?
— Ние сме рицари тамплиери. Някога, много отдавна, нашите братя се заклеха да освободят Светите земи. Сега ние трябва да спасим Храма на Соломон от неверниците и да го вдигнем отново — камък по камък.
Точно така — луди. Откачени. Побъркани.
— Вече няма рицари — произнесе с равен глас Гюрдин.
— Прав си. Вече ги няма.
— Тогава, как смятате да… се справите?
— Чрез нелегални организации, тайни съобщества, различни братства — като това на свободните масони, например. Понякога използваме и ротарианците. Уповаваме се на вярващи, на романтици, на онези, които приемат легендите за истина. Наемаме ги и ги обучаваме. Подлагаме ги на изпит и отделяме плявата от житото. Наблюдаваме и чакаме търпеливо.
Аха! Сега вече Гюрдин беше сигурен: лудите имаха своя организация!
— Значи сте чакали мен? — попита той.
— Чакахме искрата, наречена Тома Амне, която може би тлее в теб… Казват, че не помниш нищо?
Нещо го зачовърка отвътре.
— Да съм бил приятел на Робеспиер по време на френската революция?
Старецът огледа останалите. Неколцина кимнаха.
— Робеспиер нямаше приятели, а само последователи — и то за известно време. Амне беше един от тях.
— Ами богаташ от Луизиана, който пропива всичко и зарязва семейството, за да се разкае и да стане пътуващ проповедник?
— И това също се е случвало.
— Бил ли е този ваш Амне войник във Виетнам? Слизал ли е в тунели, за да търси там противника? И не слезе ли заедно с него един от вашите тамплиери?
— Амне е имал много превъплъщения. И това е едно от тях.
— Но какво търсете онзи другият в тунела? Щеше да ме пази или да ми помогне по-бързо да умра?
— Сигурно ти го знаеш по добре…
Старецът млъкна и изплези език, сякаш опитваше въздуха на вкус. Изведнъж се олюля и наметалото му се разтвори. Докато падаше напред, Гюрдин забеляза, че лицето и част от шията му са изчезнали.
Едва тогава отекна и изстрелът.
— Хашишиюни! — викна един от останалите тамплиери. Ръката му се стрелна към колана и Гюрдин почти очакваше да измъкне оттам меч или кинжал. Вместо това старецът извади допотопен старовремски автомат с въздълъг пълнител, който стърчеше надолу пред дръжката със спусъка. Старецът се завъртя към прозорците, откъдето беше долетял изстрелът и пусна един приглушен тракащ откос.
Другите тамплиери се пръснаха из ъглите на стаята и заизваждаха различни оръжия: ловна пушка с рязани цеви, компактен гранатомет, арбалет, чийто стрели имаха крушовидни, може би избухливи върхове и дори лазерна пушка с оптически мерник. Оръжията им трещяха, бумтяха, пуфтяха и свистяха към сивкавите сенки, които притичваха между дюните.
Гюрдин не се почувства задължен да остане сред тамплиерите и да сподели участта им — вероятно смърт. Не знаеше какво означава „хашишиюн“, но не изпитваше никакво желание да ги избива, дори и да разполагаше със съответните способности.
Пламъчето на свещта трепна и се люшна от оловната вълна, която заля стаята. Прогнилите стени на старата къща не бяха защита срещу куршумите, само дето пречеха на онези отвън да се прицелят по-добре.
Гюрдин не изчака, застанал до вратата. Още докато старецът падаше, Том клекна, претърколи се и се притаи до останките от рухналия втори етаж. Изчака да утихнат първите изстрели, сетне се изтегли нагоре по увисналото стълбище и застана на корниза на втория етаж. Тук се надигна на пръсти, подскочи ловко и сграбчи гредите на тавана. Изтегли се върху една от тях, пропълзя по нея и най-сетне намери подходящо укритие зад комина на камината, прилепен към една от стените на къщата.
Свит в тъмното, той прецени шансовете да бъде открит. Носеше тъмни на цвят обувки и панталони, но бялата му риза щеше да се забележи отдолу. Опита да се свие така, че само краката и обувките му да са изложени на светлината.