Но как да се покатери отгоре? Керемидите бяха доста разклатени, та само да допре една, и всички можеха да се хлъзнат надолу. Би могъл да скочи през отвора и да се претърколи до пясъка, но тогава щеше да вдигне още по-голям шум. А и едва ли щеше да се възстанови след шестметров скок, преди Санди и нейните главорези да се върнат. Трябваше да измисли нещо не толкова рисковано и то бързо.
Пресегна се и опипа керемидите от долната страна на отвора. Няколко от тях вече се бяха свлекли. Избра три-четири от останалите, които изглеждаха достатъчно солидни, и ги провери внимателно една по една, като същевременно се стараеше да ги притисне в жлебовете. Толкова бе увлечен в работата си, че не забеляза ръждясалия пирон, който висеше на ръбчето на една от керемидите — преди да падне.
Ако беше посегнал да го сграбчи със сигурност щеше да бутне някоя от паянтовите керемиди. Вместо това замръзна, отброявайки секундите.
Две.
Три.
Четири.
Дзън! Пиронът издрънча на дървения под и се изтърколи настрани.
Сега всички ще се върнат обратно в къщата, ще погледнат нагоре, ще го видят и ще започнат да стрелят.
След още две секунди ще се появят. След още три ще го прострелят в краката.
След още една секунда.
Нищо.
Том Гюрдин въздъхна. Беше приключил с подготовката: останалите керемиди бяха закрепени достатъчно здраво, за да не се изтърколят, докато се прехвърля през ръба на отвора — освен, ако не се свлече цялата секция.
Той се извъртя върху гредата и здраво стисна другата над нея. След това напъна мишци и протегна крак, докато намери макар и съвсем малка опора. Премести тежестта си върху него и измъкни другия крак през дупката. Едва сега си позволи да въздъхне и да се изтегне по гръб върху леко наклонения покрив.
Той се отблъсна с длани, като внимателно приплъзваше крака надолу по покрива. Сега цялото напрежение беше върху мускулите на корема му. Преместваше стъпалата си сантиметър по сантиметър, сетне повдигаше таза и го спускаше по малко. Когато се измори, обърна се на една страна и продължи да пълзи, докато стигна ръба. Едва тогава надникна.
Долу нямаше никой.
Нито из околностите, докъдето му стигаше погледът.
Гюрдин прехвърли тялото си през ръба, увисна на ръце, за да омекоти падането и се пусна долу. Краката му потънаха в меката песъчлива почва, която погълна шума от скока. Веднага щом докосна земята, той се претърколи встрани, както го бяха учили на курсовете по айкидо.
Сега накъде — към задната или към предната страна на къщата?
Предната, обърната към морето, бе твърде открита, а и той не разполагаше с лодка. Нищо чудно хората на Санди да бяха излезли на плажа, за да оглеждат следите. Колите им трябваше да са паркирани от задната страна, където свършваше пътят.
Гюрдин стигна до ъгъла и надникна. Огледа задната страна на къщата, пътя, който водеше до нея, прилежащите постройки и пясъчните дюни зад тях.
Като се оглеждаше зорко, той изтича приведен до дюните и се запрокрадва между тях. Стараеше се да се придържа към сенчестата им страна, надявайки се да забележи някой, преди той самият да бъде открит.
Но не се появи никой.
Още около километър вървя Гюрдин през дюните. Едва там спря и легна в една падина, върху ложе от изсъхнали водорасли.
Подпрян на калника на поршето, с ароматна турска цигара в уста, Хасан разглеждаше облечените в камуфлажни униформи Убийци, които Александра водеше откъм брега. Двама липсваха.
— Къде е той?
— Той… изглежда се е измъкнал.
— Нали бяхте обкръжили къщата?
— Още преди да нападнем.
— И не го намерихте вътре?
— В къщата нямаше никой. Аз лично проверих. Том не беше там.
— Това означава ли, че вече е станал магьосник?
— Казах ти, че е доста ловък.
— По-ловък от теб.
Александра се намръщи.
— Няма много възможности, тъй че можем да предположим какво ще направи. Рано или късно ще се покаже. Ние ще сме там и ще го очакваме.
— С твоето проследяващо устройство?
Тя му показа уреда. Заблуден куршум бе разбил екрана.
— Тогава как ще го откриеш?
— Гюрдин е притиснат на ограничен участък с широчина един километър и дължина трийсет насред Атлантическия океан.
— Разбира се. Но когато стигне пътя, можеш ли да предскажеш в каква посока ще поеме? Надясно или наляво?
— Не е необходимо да знам как ще стигне там, а къде е това там.
— И къде е то?
— Ще отиде на най-близкото място, където може да намери пиано, или синтезатор. За него музиката е като наркотик. Трябва да работи, за да оцелее.
Хасан изсумтя.