— Между Бийч Хевън и Барнегат Лейт има поне хиляда подобни заведения.
— В такъв случай най-добре да се захващаме за работа. Тя посегна да отвори вратата, но той я улови за ръка.
— Изгубила си двама от хората ми. Къде са те?
Тя погледна ръката му, сетне втренчи поглед в очите му.
— Ти им обеща Рая и гроб сред пясъците. Има ли значение кои пясъци точно?
След час, или два, доколкото можеше да се съди по слънцето, Том Гюрдин повдигна глава. Време беше да тръгва. Остане ли още малко, току-виж хашишиюните го открити.
Освен това през цялата сутрин тялото му бе полагало върховни усилия, за да съхранява баланса: слънцето изпаряваше потта от гърба му, тънкият силиконов слой пък се опитваше да я задържи в кожата, докато лекият морски бриз я охлаждаше и изсушаваше. В последно време балансът се накланяше в полза на силикона. След още час тялото му щеше да почувства първите признаци на прегряване и вече показваше белези на дехидратация. Време беше да потърси укритие.
Той се изправи и се огледа, търсейки движещи се сенки между дюните. Заслуша се, стараейки се да различи стъпки между шума на вълните.
Нищо.
Само след стотина метра излезе на пътя — обикновено трилентово шосе от черен асфалт, наполовина засипано с пясък. И двете посоки водеха към крайбрежни градчета.
Нямаше нищо и джобовете на новите дрехи, които му бе осигурил мъжът със стъкленото острие. Беше лишен от кредитните си карти и малкото джобни пари, които имаше, а в този свят това означаваше, че е никой.
Имаше само едно лице, което можеше да му помогне — стига да намери телефонна будка.
Илайза: Добро утро. Аз съм Илайза, 103 канал на…
Гюрдин: Илайза? Дай ми 212, моля. Обажда се Том Гюрдин.
Илайза: Да, Том? От анализа на гласа ти стигнах до заключението, че напоследък си бил подложен на големи психически и физически натоварвания. Надявам се, че се чувстваш добре.
Гюрдин: Имах лоша сутрин. Виж, загазил съм и ми трябва помощта ти.
Илайза: Каквото поискаш, Том.
Гюрдин: Ти каза, че имаш достъп до финансова информация — банкови сметки и прочее. И че можеш да разчиташ моите отпечатъци. Би ли могла да ми извадиш пълномощно…
Илайза: Не, почакай. Казах, че твоите отпечатъци ти осигуряват достъп до определен банков кредит, който Обединената психиатрична служба ще изтегли от всяка указана от теб банкова сметка.
Гюрдин: Добре де, но… аз бях отвлечен. Отведоха ме на трийсетина километра нагоре по брега. Нямам в себе си нито пари, нито документи за самоличност. Можеш ли да удостовериш автентичността на пръстовите ми отпечатъци, да ми извадиш кредитна карта и да уредиш доставката й по куриер или нещо подобно?
Илайза: Нямам такива пълномощия, Том.
Гюрдин: Защо да нямаш? Нали каза, че можеш да ми помогнеш!
Илайза: Мога само да давам съвети в ролята си на необвързващ правен консултант и да оказвам емоционална поддръжка.
Гюрдин: Празни приказки!
Илайза: Празни или не, думите са градивните частици на рационалния ум.
Гюрдин: Но аз имам нужда от истинска помощ. И ти си единствената личност, която може да ми я даде.
Илайза: Мога само да те уверя, че ти съчувствам за тежкото положение.
Гюрдин: Глупости! Разполагаш с достъп до различни файлове, касови разпоредби, можеш да издаваш съдебни решения, всичко, което поискаш. Знаеш как да ми помогнеш, но не искаш. Ето, допирам палеца. Провери отпечатъка и…
Га-ЗАПП!
Тялото на Гюрдин отлетя назад и главата му се удари в стъклото на кабината.
Когато допря палец до екрана, той почувства разтърсване като от електрически ток. Веднага дръпна ръка, но от екрана се появи синкава дъга, дълга около сантиметър, която продължаваше да го свързва със стъклото. В резултат на това тялото му се изви конвулсивно назад.
Той погледна пръста си: възглавничката беше мъртвешки бледа и пред очите му върху нея изникна гигантски мехур. Извивките и дъгите на отпечатъка му се изгубиха върху опънатата като балон повърхност.
— Здрасти, Том.
Вдигна глава. Над него се беше надвесила Санди и го разглеждаше хладно.
— Санди? Как успя… Но това е страхотно! Знаеш ли, отвлякоха ме и едва не ме убиха — бяха същите, които ме нападнаха в апартамента. Опитвах се да ти се обадя, но…
— Телефонната кабина се оказа повредена. Ранен ли си?
— Само леко разтърсване. Ще ми мине, веднага щом спадне подутината.
Тя се наведе и разгледа мехура.
— Трябва да го превържем. Мисля, че имам с какво — тя се тупна по чантата.