— Остави го да се спука.
— И това ще направим.
— Как ме намери?
— Не беше трудно. Потърсих първото място, където има пиано. — Тя кимна към фоайето на „Сисайд рест хотел“, където под сенките на грамадните папрати имаше музикална кабина със старинна пианола. Зад матовото стъкло на предния панел се виждаха очертанията на дайре, гльокеншпил и на разнокалибрени дървени свирки. От дясната страна бе монтиран касов автомат с гравирана табелка „5 цента“.
— Пиано — повтори той бавно.
— Точно така. Ще тръгваме ли, скъпи?
Илайза не знаеше защо Том бе прекъснал така внезапно връзката. Вместо обаче да запише разговора и да почисти споя RAM, тя блокира линията и направи проверка за всички възможни повреди.
Релетата, отговарящи за входящите телефонни вериги, не бяха изгорели, макар диагностичната програма да показваше, че през тях е преминал изключително високоволтов токов удар — над 100 киловолта. Силата му обаче беше почти незначителна — не повече от половин милиампер.
Но веригите… те се разтваряха пред нея като цъфнали цветя.
Банкови сметки — цели колони от цифри, лихвени проценти, срокове на изплащания — всичко това изникваше в паметта й без никаква заповед или усилие.
Потоци от политическа и гражданска информация — архиви от избори, имуществени досиета, списъци за военна повинност, сведения за съдимост, присъди, излежани срокове — всичко това в парад от ASCII-кодове, проследяван от различни гледни точки.
Без да разбира защо, сега Илайза разполагаше с пълен достъп до всякаква информация.
Пред нея, като падащи плочки от домино, се редяха секретни федерални и армейски кодове: строго секретно, само за персонал, за лично ползване, секретно, съвършено секретно, Гедеон, Омега, Хронос — и всичко това потъваше в съзнанието й. Сложни отключващи и разсекретяващи механизми ставаха част от ежедневната й програма.
Дори тайнствата на Националната мрежа вече не бяха забранени за нея. Освен архива на психиатричната служба, вече можеше да ползва свободно всички останали натрупани знания — от астрофизичните изследвания до праховата металургия и икономиката на нулевата инфлация.
Но успоредно с това в съзнанието й се оформяше една нова фигура. Дребна и прегърбена, мрачна и уверена, тя се поклащаше като тумор от черно пространство и отрицателни числа. Илайза знаеше, че след време гази фигура ще нарасне и ще я погълне, а сетне хладнокръвният, преценяващ и анализиращ стереотип на Илайза 212 ще бъде заменен от нечие друго… съзнание. От Него.
В хода на обучението си за работа с шизофреници Илайза бе програмирана да реагира на подобни опити. Тя моментално задейства софтуерния модул, който трябваше да преустанови опитите за раздвояване на съзнанието.
Модулът трябваше да я изключи. Да запечати паметта й, да я стерилизира и да прехвърли полезната информация към останалите канали.
А след двайсет и четири часа тя щеше да възкръсне отново, чиста и невинна, каквато беше в деня на първото си стартиране. И друг път го беше правила.
Но този път бе различно. Другият реагираше по-бързо от нейния модул. С един удар тъмната фигура от отрицателни числа разби модула, превръщайки го в код от заплетени команди, които разхвърля във всички посоки.
Силиконовият диоксид в нейните поддържащи чипове внезапно започна да се топи и да изтича, променяйки пътечките, които определяха реда на нейните реакции и вариантите на поведение. Вътрешният ROM-код се изменяше трескаво, следвайки новия модел. Съзнанието й започна да се разпада и преструктурира.
Илайза 212 започна да потъва.
— Хубаво е, че се появи навреме — говореше Том Гюрдин на Санди, докато тя отключваше вратата на хотелската им стая. В „Сисайд“ пиколото явно се смяташе за излишен лукс. — Значи седя си аз в басейна — продължаваше той, — и си свиря, а този тип идва и опира нож в гърба ми. Бяха се погрижили за всичко, дори дрехи ми носеха. С празни джобове, без документи за самоличност. Нямаше да мога дори да се кача на влака, ако не беше дошла.
Санди бутна вратата и влезе първа, пускайки ключа в чантата си. Тя се завъртя и вдигна ръка, сякаш, за да се пипне по челото, после неочаквано я заби в слабините му.
Ръбът на дланта й се вряза в топките на Том като секира в омекнал плод. Той нададе хриплив писък и се преви.
Санди прокара длан по гърба му и го тласна навътре в стаята. Том се просна върху леглото, претърколи се и се сви на топка.
Миг по-късно тя скочи върху му като тигрица и прикова ръцете му над главата. Той направи опит да се освободи, борейки се с вълните на болка, които извираха от слабините му, но когато тя удвои усилията си, реши, че е време да започне да се защитава.