Първият му удар — извъртане от лакътя с опакото на ръката — попадна в основата на ребрата й. Макар и слаб, за да причини болка, беше достатъчен, за да я извади от равновесие. Тя се прекатури от леглото и Том успя да седне. Докато падаше, Санди замахна с крак и го изрита по рамото. Острата й обувка разкъса ризата му и остави кървава диря върху кожата.
Защо Санди се опитваше да то убие?
Имаше ли значение?
Използвайки инерцията от удара й, той се претърколи назад и скочи от леглото. Разстоянието до стената бе само метър и половина и когато се изправи, гърбът му опря в нея.
Болката от раната в рамото го накара да забрави за миг агонията в слабините.
След секунда Санди също скочи на крака, вдигнала пред лицето си закривени пръсти, сякаш беше готова да го разкъса с нокти.
Гюрдин си наложи да забрави болката, зае позиция и нанесе перфектен страничен удар с крак. Първо повдигна коляно към лицето й, сетне се завъртя, изпънал пръсти в кожените италиански обувки, разгъна рязко подбедрицата и стъпалото му литна напред като махало. Сводът на стъпалото му се вряза право в шията й.
От удара зъбите й изтракаха, сигурно имаше и счупени. Тя се олюля назад.
Веднъж преодолял болката, вече нищо не можеше да го спре, за да й даде време да се съвземе. Като танцьор, който тъпче тарантула, той свали крака си, пренесе тежестта на него, завъртя се на пръсти и нанесе хоризонтален удар с другия. Вторият удар не беше така добър, всеки свестен опонент щеше да го отбие. Но Санди още не беше възстановила равновесие то си и опитваше да диша мъчително през смазания си ларинкс, броейки машинално зъбите си с език. Този път подметката му попадна над гърдата под лявата й ръка. Инерцията няма никакво значение при правилно изпълнен удар в каратето — цялата му сила премина върху атакуваната цел.
Санди се завъртя надясно и се стовари върху малката масичка за кафе до прозореца. Гюрдин, чието тяло вече действаше като смазана машина, прекоси стаята с три бързи скока. Той се наведе, разхвърля останките от масичката и вдигна високо крак, почти опирайки с коляно ухото си, за да смаже натъртените й ребра.
Това беше грешка.
Тя се хвърли напред, сграбчи крака му с ръце и го повдигна рязко нагоре и назад. Ако се беше движил напред в този момент, вместо да стои на място, би могъл да направи салто и да се приземи на крака. По вместо това полетя назад. Както го бяха учили за подобни случаи, Том разпери ръце встрани и надолу, за да омекоти сблъсъка. Беше съвършено беззащитен срещу удара, който тя не пропусна да нанесе — ритник между краката. Все пак успя да изпълни нещо като ножица, колкото да блокира обувката й някъде по средата на пътя, но и така вътрешната част на бедрото му изригна в болезнени пулсации.
Докато се преобръщаше настрани, той се забави не повече от секунда, но и това бе достатъчно, за да получи втори ритник — този път в гърдите. Трети шут засегна рамото му, преди да съумее да се изправи и да заеме отбранителна позиция.
Окървавени, задъхани, намръщени, Том и Санди застанаха един срещу друг.
Тя все още имаше затруднения с гърлото. Дори се люшна встрани и Том си помисли, че ще припадне. Едва не се поддаде на измамата, когато ръката й се стрелна надолу към обувката.
Блясъкът на стоманата го пробуди — четиринайсетсантиметрово двойнонаточено острие с форма на лист. Тя го държеше напряко на дланта си с върха навън и надолу — като опитен фехтувач. Другата ръка сочеше напред, за да отвлича вниманието му и да нанесе удар, ако забележи пролука. Том знаеше, че е готова да прехвърли ножа от едната ръка в другата при първа възможност. Ако не следеше внимателно ръцете й, което щеше да го направи уязвим, нямаше да знае в коя от тях е оръжието.
Гюрдин едва сдържа усмивката си.
Това, което нападателят с нож никога не може да разбере, е, че истинският майстор по айкидо и карате следи движенията на цялото тяло и възприема всички атаки като еднакво опасни. Лъжливият замах си е лъжлив замах — независимо дали е направен с невъоръжена ръка, крак или острие. Целенасоченото движение от друга страна е потенциална смъртоносна заплаха, която трябва да бъда блокирана, или парирана, независимо дали е извършена с нож, крак или невъоръжена ръка. Санди можеше да сменя местонахождението на ножа колкото си иска, но той нямаше да допусне да го засегне, реши ли да мушка наистина.
Тя описа с върха на ножа една ленива осмица.
Той чакаше.
Санди пристъпи половин крачка напред и замахна вляво, сякаш, за да го изпита.
Той отново изчака.
Тя кръстоса ръце пред гърдите си и ето — сега ножът беше в лявата й ръка.