Той чакаше безстрастно, следейки движенията на цялото й тяло.
Тя издаде десния си хълбок към него, обърна ножа в лявата ръка така, че острието да сочи напред, завъртя се рязко с гръб към него и при излизане от кръга направи опит да разпори гърлото му с обърнатия наопаки нож.
Острието падаше под такъв ъгъл, че всяка блокада щеше да пресече пътя на стоманения му ръб и да го пореже дълбоко. Единствената възможност оставаше да влезе под дъгата на удара. Той приклекна и се прилепи грациозно до нея като партньор в тангото, положи ръка на лявата й пред-мишница и проследи движението й надолу и зад него. Когато ръката й достигна точката на максимално разгъване, той нанесе отсечен камшичен удар и я строши по средата.
Санди изпищя.
Той вдигна лакът отново и го стовари върху слепоочието й.
Тя в рухна в несвяст на килима и ножът изхвърча от безчувствените й пръсти. Том се наведе, взе оръжието и го запокити в другия край на стаята.
Гюрдин се поколеба.
Би могъл да я убие, докато се въргаляше безпомощно в краката му — да затъкне ножа между третия и четвъртия шиен прешлен и да прекъсне гръбначния й стълб, с което вероятно щеше да сложи край на този кошмар. Но нещо го възпря — спомен за щастливите митове или последното вкаменяване пред красотата й. Нека някой друг свърши мръсната работа. Той просто не бе в състояние.
Би могъл да напусне хотела и да потъне отново в джунглата на живота. Но за това му беше необходима преднина — по-голяма от няколко минути, които вероятно щяха да й трябват, за да дойде на себе си и да тръгне след него. Най-добре да я завърже и да й запуши устата. Това изглеждаше най-малко драстичното решение за момента.
Да я завърже — но с какво? С колана й, например. Или с пешкирите в банята. С чаршафите от леглото.
Той преобърна тялото й настрана и изхлузи колана от гайките на панталона й. Докато го вадеше, от него се откачи тясна черна кутия и тупна на пода. Беше „оръжието“, което бе взела от трупа на застреляния тамплиер. Прибра го в джоба си.
Сега трябваше да намери здраво закрепен вертикален предмет, за който да я завърже. Нито масата, нито столовете бяха подходящи за тази цел.
Надникна в банята — също като останалата част на хотелската стая и тя не предлагаше прекомерен лукс. Тоалетната чиния беше старомодна, с вода, вместо модерните хидравлично-рециклиращи платформи. Мивката стърчеше от стената, подпряна на отточната тръба. Тръбата вероятно щеше да задържи Санди около час.
Тон издърпа тялото й в банята, нагласи лицето й върху плочките и прокара колана около шията й. Краищата му преметна около отточната тръба, завърза ги и ги закопча. Остави малко свободен ход, за да не се задуши, докато се дърпа.
С няколко откъснати от чаршафите ленти завърза ръцете й, като ги омота нагоре чак до лактите, докато накрая Санди заприлича на овързана с конец коледна пуйка. Щеше да я боли, но това сега нямаше значение. Тъкмо усукваше един дълъг пешкир около краката й, когато тя най-сетне дойде на себе си.
— Том, к-какво п-правишш?
— Взимам мерки да не тръгнеш след мен.
— Трябваш-ше да ме уб-биеш.
— Не мога да го направя.
— Защо? Аз щяхх да г-го направя с т-теб. Прав-вила съм г-го и друг п-път. М-много п-пъти.
— Какво?
Санди се извърна към него. Лицето и се разкриви от болка, когато коланът докосна аления оток около челюстта й. Тя рязко отпусна глава.
— Кой, споре-д теб т-ти п-прати онзи с п-пистолета?
— Какъв пистолет? За какво говориш?
— В ш-шатрата на п-проповедника, в Аркнсоу.
— Но това беше… било е преди повече от сто и петдесет години!
— П-по-стар си, отколкото м-мислиш, Том. М-много по-стар.
— Какво? Но как…
— Р-развържи ме. И аз ще т-ти разкаж-жа всичко.
Гюрдин се подвоуми за миг дали да я послуша, но се отказа. Каква част от Шехерезада се спотайваше във всяка жена? Щеше да му разказва приказки, докато дойдат сподвижниците й, за да я освободят.
— Някой друг път, Санди. — Той приключи овързването на краката. Взе още една кърпа и започна да я усуква.
Тя го следеше със зъл, подигравателен поглед, сякаш го приканваше да я довърши.
— Ще трябва да ти запуша устата. Зная, че имаш счупени зъби и ще боли, но няма как.
— Н-не се без-зпокой — изсъска Санди. — Пак ще м-ми пор-растат. — Смехът й приличаше на мъчителна, задушаваща кашлица. За миг си помисли, че е изпаднала в конвулсии, но въпреки това не отпусна въжетата. Вместо това преметна пешкира през лицето й и го стегна през устата.
Гюрдин затвори вратата на банята, поразтреби, доколкото можа, стаята, прибра ножа в джоба си, взе ключа от чантичката, отвори външната врата и се ослуша.
Нито звук откъм коридора, нито от банята зад него.