Том Гюрдин прекрачи навън, затвори внимателно вратата зад себе си и прибра ключа в джоба.
Сега накъде — наляво или надясно? Към асансьора или към стълбището?
Той направи своя избор и малко по-късно напусна безпрепятствено сградата.
Сура 6
До Рогата на Хатин, край брега Галилеев
Подгонен в чоугана на Съдбата като топка,
върви наляво, върви надясно и думичка не казвай!
Защото онзи, който те е захвърлил в този хаос,
Той знае, Той знае, Той знае, единствен Той!
Подобно на гигантски часовои, две назъбени канари стърчаха право нагоре над плиткото плато, което беше приютило Хатинския кладенец. Поне така изглеждаше на картата — кръг с кръстче върху него.
Картата на тамплиерите на този район бе наистина крайно оскъдна откъм полезна информация — само най-общи щрихи, пресечени линии и тук-там по някоя рисунка на оазис или кладенец, франките от близките християнски селища заявиха, че не познават добре тази страна и не знаят наблизо да има каквито и да било водоизточници. Единственото, в което бяха единодушни, бе, че на половин ден път с камила оттук е Галилейският бряг.
Жерар дьо Ридфорд държеше пергаментовата карта с две ръце, пуснал свободно юздите на коня. Голяма част от маркировките върху картата бяха със знаци, ала при припряното й прерисуване на тръгване от Йерусалим, докато кралските съгледвачи предаваха на писарите сведения за придвижването на саладиновите войски, бяха забравили да копират легендата.
— A… Q… C… I… — засрича Жерар. — Това пък какво е?
— Аквила! — обясни графът на Триполи, който се возеше в каретата заедно с краля и Великия магистър. — Означава, че там можем да видим орли.
— Или че някой римски легион на времето е забил знамето си тук — възрази невъзмутимо Рейнал дьо Шатийон. Няколко дни след като Саладин вдигна обсадата на Керак, той бе препуснал на север, начело на двеста конни рицари. Отрядът му бе застигнал армията на крал Ги на десетина мили от мястото, където се намираха сега.
— Римски легион, значи — повтори замислено кралят. — Много подходящо, наистина. — „C“ и „L“ сигурно са числа — стотният легион. Имало ли е въобще стотен легион?
— Напълно възможно е нашите духовни предшественици в тези земи също да са разполагали с грамадни сили, Ваше Величество.
— Магистър Тома не може да не знае — промърмори Жерар. — Жалко, че напусна лагера тъкмо в този момент.
— По-скоро избяга — поправи го Рейнал.
— Тома Амне не се бои от нищо, което язди на кон. Известно ли ви е, че след като го заловили на пътя за Джафа, го отвели при самия Саладин? Трябвало да го екзекутират, защото така наредил сарацинският предводител. Въпреки това оцелял, но на никого не разказва за срещата.
— А ти откъде знаеш за нея?
— Чиракът му, Лео, има дълъг език.
— Аха! — възкликна Жерар и се обърна към тамплиера, който яздеше отдясно. — Я повикайте оня младок, дето е придружавал Магистър Амне!
Рицарят кимна и се отдалечи към обоза.
— И това ли е на латински? — попита кралят.
— Кое, сир?
— Ей тези знаци върху картата.
— Ще попитаме този младок, Лео. Мисля, че понякога го използват и като писар.
Крал Ги изсумтя в отговор и армията продължи по своя път.
Не след дълго до тях се приближи мургаво момче, придружено от рицаря, който Жерар бе изпратил.
— Ето го чирака — кимна графът на Триполи.
— Ах, Лео! Я ни кажи, къде изчезна твоят господар Тома?
— Отиде в пустинята, сир.
— Какво? Самичък? — попита кралят.
— Всичко, което прави, господарят Тома прави сам, сир.
— Това е самата истина — потвърди Жерар. — Я хвърли едно око на тази карта, момче. Сигурно си виждал и други подобни рисунки…
— Да, милорд. Господарят Тома ме караше да уча изкуство.
— На какъв език е написано това?
— На латински, сир.
— И какво означава? — Великият Магистър му посочи знаците, върху които бяха спорили.
Лео замърда с устни намръщено.
— Aqua clara, сир. Това означава, че в този кладенец има прясна вода.
— Чудесно! — подскочи възторжено кралят. — В тази жега съм готов да пия дори само вода.
Благородниците, които яздеха наблизо, закимаха усмихнато. Слънцето печеше насред небосвода и устните на всички примираха от жажда.
— А тази линия, какво би могла да значи тя? — Жерар пъхна картата под носа на Лео.
— Отвесна скала или насип, милорд. Не особено висок, макар че не бих се заклел, като се има предвид, че картата е стара. Старите карти понякога са пълни с противоречия. По тази тук не може да се определи дали склонът е стръмен или полегат. Може да е различен във всеки от краищата.