— Горещината на стотици лагерни огньове бе събрана в тази точка. Защо не изгоря и ръката ти?
— Виждам, че си понаучил как да управляваш тялото си, Хасан. Впечатляващо е дори за най-добрия сред хашишиюните. Подобен контрол се овладява с години самодисциплина.
— Разполагах с тях.
— И колко бяха те? Десет? Двайсет? Започнал си като момче, а сега си мъж на средна възраст.
— Аз съм основателят на хашишиюните. Бил съм вече стар, когато ти си се родил, но запазих младостта си с помощта на една напитка, която е моя тайна… Как тъй не изгорих ръката ти?
— Ще си казваме ли вече тайните?
— Няма да издам нищо, което да ти е от полза.
— Сигурно и ти не се надяваш, че можеш да изучиш и овладееш вълшебствата ми. Добре тогава — волята ми насочва енергията към един кристал, който нося със себе си. Този кристал е вечен и притежава необичайна сила — освен това се подчинява само на мен.
Амне използва последната дума, за да отключи своя вътрешен поток от енергия, абсорбирайки черната топлина на Камъка и насочвайки я навън като вълна, като концентрично набръчкване върху водата, което се получава от хвърлен камък. Но тази вълна се движеше не във вода, а из тъканта на заобикалящия ги въздух, в земята под краката им, през корените на дърветата и тревата и през стрелкащите се огньове на човешката гръд. И когато предният й фронт премина през тялото на Хасан, Амне почувства свиването на меките, дихателни пространства в дробовете му, течните торбички на туптящото му сърце, мембраните, които заобикаляха жизненоважните органи.
Хасан изстена и преди да успее да овладее разрушителната енергия, която вилнееше из тялото му, от устата му рукна кръв, С последни усилия на волята Убиецът съумя да концентрира достатъчно енергия, за да отбие напиращата втора вълна, излъчвана от сърцевината на Камъка.
Докато Амне успее да прати и трета вълна, Хасан бе възвърнал силата си и дори разполагате с достатъчен резерв от енергия, за да заздрави разкъсаните фибри в гърдите си и да спре вътрешните кръвоизливи.
Без да признава, че е надвит, Амне мълчаливо заповяда на силите, скрити в Камъка, да уталожат наплива си. Вълните утихнаха и тъканта на пространството и времето около него възвърна нормалното си състояние.
Хасан, по-силен сега, отколкото в началото, стоеше изправен върху своята скала и вече не се превиваше, както бе направил, след като запрати своята огнена топка. Той се усмихна отвисоко на нормандския рицар.
— Твоите жалки усилия ми действат освежително.
— Само те изпитвах, Хасан. Ако трябваше да призова цялата сила на Камъка, всичко в тази долина щеше да се превърне в течен огън.
— Стига преди това да не го строша между дланите си.
— Камъкът не може да бъде строшен.
— Нито пък аз.
— Тъй ли? И какъв е този еликсир, който може да осигури на човек както дълъг живот, така и неуязвимост? Ще ми кажеш ли сега?
— Защо не? Его за какво ще се бием — твоя камък срещу моя елексир. Победителят взима всичко — както и живота на онези глупаци зад хълма.
— Съгласен.
— Но няма да ти свърши работа — допълни Хасан с хитра усмивка. — Стъкълцето, в което държа еликсира, е заровено далеч от тук. Дори да тичаш по-бързо от вятъра, да го вземеш оттам и да го допреш до устните си, пак ще ти трябва повече от столетие, за да усетиш ефекта на елексира върху тялото си. Защото този еликсир е от сълзите, които Ариман пролял, докато съзерцавал Света на светлината и накрая разбрал, че не ще може да го притежава.
Амне, който познаваше добре зороастрийската митология, произлязла от древна Персия, кимна замислено.
— А след като се възползваш от неговите телесни течности — заговори той злобно, — какво правиш — излежаваш се с праведните или изтребваш хората на лъжата?
Лицето на Хасан се опъна.
— Ние, практикуващите хашишиюна, трябва винаги да се придържаме към дейното начало. Винаги. Защото ние вземаме само онова, което ни принадлежи.
— И все пак си откраднал сълзите на Дявола.
— По-скоро открих начин да дестилирам течност, която по съдържание и въздействие отговаря на оригиналната смес. В края на краищата мъката на Ариман е толкова стара, че дори да са били сълзите му изобилни като водите на морето, влагата им отдавна е изсъхнала. Но моята дестилирана течност е достатъчно силна — една капчица от нея ми осигурява петдесет години младежка сила.
В тази пауза между действията, в този антракт между двамата смъртни врагове, посветен на хвалбата и самоизтъкването, Амне усещаше как се възстановява енергията на Камъка и успоредно с нея — силата му да го командва. Вероятно същите процеси на възстановяване протичаха в тялото на Хасан, защото не след дълго той попита: