— Гледай винаги да го държиш при себе си. Пази го заради доброто на Ордена. Докато е притежание на тамплиерите, братството не ще познае поражение в битка. Но докосвай голата му повърхност колкото се може по-рядко. Заради твоята…
Треската, която гореше в гърдите на сир Ален, отново го заръфа като побесняло куче. Дъхът му секна, очите му изскочиха от орбитите и се втренчиха в лицето на Амне. Последните слова се отрониха от устните му с мъчителен шепот:
— …твоята …душа.
И това беше всичко.
Амне знаеше, че трябва да предприеме нещо. Той склопи очите на мъртвеца и ги притисна надолу с длан, както го бяха учили във войската. Трябваше да съобщи някому, че сир Ален си е отишъл. Но по-важно бе да намери и прибере Камъка, който му бяха поверили.
Къде може да е скрит?
Сир Ален го бе посъветвал да го държи до себе си. Къде би скътал нещо скъпоценно един умиращ старец?
Тома се наведе да надзърне под леглото — долу имаше само прахоляк, парцали и нощното гърне. Той премига, сетне дръпна гърнето и надникна вътре. Лъхна го нетърпима смрад. Тома преглътна мъчително и разрови с пръст съдържанието, за да види дали Камъкът не е на дъното. Нямаше представа, колко може да е голям…
Нищо.
Тогава — къде другаде?
Запретна ръкава на блузата си и опипа под възглавницата. Главата на мъртвия се претърколи, клепачите му се повдигнаха лекичко и отдолу се показаха сивкави ципи. Ръката на Амне докосна нещо твърдо. Сграбчи го и бавно го измъкна навън.
Беше ковчеже от черно орехово дърво. Огледа ключалката и установи, че е отворено. Тогава той просто повдигна капака.
Вътре беше положен тъмен кристал с яйцевидна форма. Не можеше да го разгледа добре в сумрака на стаята. Въпреки това забеляза, че е оцветен на слоеве — червеното на засъхнала кръв и охрата на плодородна френска почва току след пролетна оран.
Забравил предупреждението на сир Ален, младежът се пресегна и докосна Камъка. Всичко, което изпита в този миг, щеше да го преследва дори в сънищата през целия му живот. Болезненият шок, хорът от гласове, злокобната заплаха отекнаха дълбоко в душата му още онзи първи път.
Тома Амне знаеше, че вече не е същият. Той бе намерил Камъка и сега то притежаваше. Също както Камъкът го бе открил и Тома му принадлежеше.
Амне разбра веднага, че скритата в Камъка енергия би могла да спаси сир Ален от смърт, би могла да го изцери от раната и да надвие отровата на стрелата. Но също така проумя защо старият рицар бе отказал, отхвърлил подобно спасение.
Сега, години по-късно, в стаята в кулата, помъдрял от четене на древни свитъци — някои от тях единствено във виденията си, изпълнен с нови сили след всяко докосване до Камъка, Амне знаеше много повече за неговите възможности и за ползата от тях.
Знаеше, че не би могъл да умре, не и като обикновените хора. Никога нямаше отново да яхне вран кон и да се втурне в атака, изпълнен с вяра, че скоро ще зърне суровото лице на Едноокия Один при вратите на Валхала. Никога нямаше да коленичи пред Небесния трон.
Докато небрежно разчистваше бюрото от натрупаните свитъци, Тома Амне побутна парченце олово, което бе използвал предния ден, за да запуши един пробит леген.
Металът се сгърчи от допира му и се превърна се в късче жълтеникаво злато. Тамплиерът събра в шепа няколко костени копчета — те засияха подобно на ледени висулки и се превърнаха в мънички кристални сфери, резониращи върху дланта му със странна енергия и зловещи гласове.
И това ли бе дело на дявола? Като християнин от християнски Орден тази мисъл би трябвало да го тревожи и плаши. Би трябвало да секва дъха му и да смразява кръвта в жилите му.
Но, добре запознат със силата на Камъка, Тома знаеше, че това са напразни тревоги. Кристалното яйце бе негово лично притежание, по следваше своето предначертание. И не всички негови въздействия бяха тъй стъписващи, тъй ужасяващи. Каквото и да беше направил — и продължаваше да прави — с Тома Амне, не само не бе осквернил докосването му, а напротив — бе го превърнал в златоносно.
Тамплиерът вдигна длан пред очите си и втренчи в нея изумен поглед, очаквайки чудото да отмине.
Файл 01
Киберпсихо
Изкуството е ревнива любовница и ако
човек е надарен рисувач, поет, архитект,
или философ, от него излиза калпав съпруг, неспособен да се грижи за любимата жена.
Илайза 212: Добро утро. Говори Илайза канал 212, автоматизирана програма на Обединената психиатрична служба в мегаполиса зона Грейт Боуш. Моля, смятайте ме за свой добър приятел.
Клиентът: Ти си машина. Не си ми приятел.