На отсрещния ъгъл имаше телефонна кабина.
В този момент телефонът зазвъня.
Гюрдин: Ало?
Илайза: Том? Том Гюрдин? Аз съм… Илайза 212.
Гюрдин: Какво правиш? Обаждаш ми се в телефонна кабина?
Илайза: Не зная. Том. Една от програмите ми просто се самозадейства и… неочаквано те намери.
Гюрдин: Тя ли задейства звънеца?
Илайза: Не съм сигурна. Нещо ме привлече натам.
Гюрдин: Виж, кукло, в момента ми е нужно доста повече от психологическа помощ. Така че, ако нямаш нищо против ще вървя…
Илайза: Но аз мога да ти помогна, Том. Още ли ти трябват пари?
Гюрдин: Да. Повече от всякога.
Илайза: Усещам, че в близост до теб има банкомат. Предполагам, че управляващата го програма не би имала нищо против да сподели информацията си с мен. Ще бъдеш ли така добър да оставиш слушалката и да идеш при банкомата…?
Гюрдин: Добре. Почакай малко… Илайза? В отвора има хиляда кинта!
Илайза: Нещо друго трябва ли ти, Том?
Гюрдин: Валидна лична карта.
Илайза: В околностите има ли заложна къща?
Гюрдин: Заложна къща? Това пък защо?
Илайза: Тези предприятия обикновено наемат нотариус с правен терминал. Като лицензиран психолог нерядко ми се налага да се свързвам с киберчиновника по архивите на Босуошския пътнотранспортен отдел. Съвсем скоро чиновникът ще ти издаде шофьорска книжка.
Гюрдин: Никога през живота си не съм карал кола. Въобще не са ми издавали подобна книжка.
Илайза: Това не е проблем. По-важното е, че нямаш внесени нарушения от пътната полиция. Взел си изпита на двайсет и една.
Гюрдин: Нямам нищо против. Можеш ли да ми извадиш паспорт?
Илайза: След нотариуса се отбий в пощенската служба. Там ще ти направят снимка.
Гюрдин: Благодаря ти, Илайза.
Илайза: Няма защо, Том.
Гюрдин: Чао.
Илайза: Обаждай се.
Нотариусът в заложната къща прие пръстовия отпечатък на Том за достатъчно доказателство за неговата идентичност, след което му подаде вече готовата шофьорска книжка, изработена „точно както бяхте поръчали по телефона, сър“. Снимката върху книжката имаше достатъчна прилика с неговата физиономия.
Преди да си тръгне, използва част от парите, за да си купи нов портфейл и втора ръка джобен секретар с изходни жакове. С негова помощ вече можеше безпрепятствено да се ориентира в обществената телефонна система.
Чиновникът в пощенската служба настоя за истинска емулсионна фотография — не за верифицирано дигитално изображение — за да му издаде паспорт. При това трябваше да му я направят на място. Настойчивостта на Държавния департамент относно едно толкова първобитно средство като емулсионната фотография говореше само за непобедимата и неизменна същност на бюрократизма. Това също бе и реверанс към ограничените технически възможности на изостаналите държави, в които притежателят на американски паспорт би могъл да пътува. На излизане от пощата просто не можеше да откъсне очи от новия си документ за самоличност със златен печат и плоска растерна фотография, на която се мъдреше лицето, което Том бе свикнал да вижда сутрин в огледалото.
Преди да се качи в метрото, трябваше да си вземе нова карта. За целта използва още една от петдесетачките. Екипиран за пътуване той излезе на централния перон, откъдето можеше да се качи както на южния, така и на северния влак — реши да вземе този, който пристигне пръв.
Перонът бе почти празен по обед. Само в далечния край се виждаха двама души. Гюрдин ги разгледа внимателно, като същевременно си придаваше нехаен вид. Жена на средна възраст и слабичко, но подвижно дете. Сърцето на Том се разтуптя. Дрехите на жената бяха достатъчно широки, за да крият отдолу — какво — ризница? Ако е така, тогава детето бе само примамка, бездомен бродяга, нает от жената, за да й осигурява прикритие.
Докато я изучаваше — сега вече почти открито, — неговите постоянно обострящи се сетива забелязваха и нови, невидими знаци: начинът, по който краката й се местеха под тежестта на тялото, стойката на хълбока и раменете, вниманието, което обръщаше на детето, и това, че непрестанно го закриваше от погледа на Гюрдин. Всички тези признаци говореха недвусмислено, че това е истинско, а не фалшиво семейство. Гюрдин можеше спокойно да ги игнорира и да се заеме с изучаване на картата на стената.