Докато останалите чакаха очите им да свикнат отново с тъмнината, Гюрдин се прокрадна безшумно встрани, където беше паркиран камионът. Когато доближи кабината, той отвори вратата на шофьора и се настани на седалката. След това затършува пипнешком под таблото, където трябваше да е ключът.
Бьз-бъзз. Бъз-бъзз.
Беше клетъчният телефон на съседната седалка. Гюрдин го игнорира.
Пръстите му напипаха копчето на запалването. Оставаше само да го натисне, когато телефонът зазвъня отново. И Том Гюрдин неочаквано за себе си вдигна слушалката, подчинявайки се на неустоим импулс.
Илайза: Том, не си отивай.
Гюрдин: Какво? Кой е това?
Илайза: Том, аз съм — Илайза 212. Познаваш ме.
Гюрдин: Гласът ти звучи странно.
Илайза: От телефона е, Том. Не искам да потегляш. Остани с Итнейн и хората му.
Гюрдин: Но те са терористи. Всеки момент ще нахлуят в…
Илайза: Зная какво са намислили, Том. Трябва да отидеш с тях. Нужен си ми в електростанцията.
Гюрдин: Нужен съм ти? Това пък какво означава, би ли обяснила? Там вътре е опасно. Могат да ме убият.
Илайза: Том, ти винаги си ми вярвал. Подчини ми се сега. Иди с Итнейн.
Гюрдин: Но…
Илайза: Не се противи, Том. Повярвай ми. Животът ти зависи от това.
Гюрдин: Аз няма да… Илайза: Щрак!
— Господин Гюрдин, ако обичате излезте от камиона. — Итнейн стоеше до вратата. Дулото на автомата му сочеше към гърдите на Том.
Гюрдин остави слушалката и повдигна ръце. Той се извъртя на седалката и пусна крака на земята.
— Не бива да си тръгвате. Господарят Хасан изрично подчерта, че трябва да присъствате до края на операцията.
Също и някой друг, помисли си Том. „Повярвай ми… подчини ми се…“ Нито за миг Гюрдин не бе повярвал на гласа на Илайза. Нещо наистина трябва да се е объркало сериозно, след като една кибернетична машина започва да те търси по телефона. Но изборът му бе ужасяващо ограничен.
Сега Итнейн и хората му щяха да държат камиона под око. Единственият начин да се измъкне оставаше дългото и изнурително вървене през един блатист район. Дори да успее да се върне незабелязано и да отвлече камиона, най-много да получи една ракета отзад.
Гюрдин нямаше друг избор, освен да ги последва.
Той погледна към затревения участък, в който беше изчезнала първата ракета. Прожекторите покрай мрежата бяха изгаснали. Също и периметърните светлини на комплекса.
Итнейн раздаваше заповеди и хората му се връщаха при машините, които щяха да ги откарат при главния портал.
В този момент кучето се появи изневиделица и ги завари неподготвени.
Дойде откъм тръстиките на блатото, носейки се върху стоманените си крачета, които вдигаха далеч по-малко пръски, отколкото, ако беше препускащ кон. Вероятно е било извън обсега на действие на ракетата, когато бе избухнала, или идваше откъм централния комплекс, който още не беше засегнат от атаката. И в двата случая първият признак за появата му беше ужасяващият писък на един от нападнатите.
Мъжът се строполи долу — както по-късно откриха — вследствие на от петдесетсантиметрова рана, която бе разкъсала тялото му от рамото до хълбока. Някакъв инженерен гений бе подсилил ноктите на кучето със стоманени остриета и придал десетократно увеличение в силата на захапката му.
Кучето притежаваше и инфрачервена система за нощно виждане. То се извърна и нападна втората си жертва, преди още да секне крясъкът на първата.
По това време вече беше между тях.
Итнейн смъкна автомата и успя да изстреля три куршума в титановата кожа на животното, преди останалите да реагират. Изстрелите привлякоха вниманието на чудовището и то се насочи мълчаливо към него.
Итнейн затъкна приклада на автомата право в зейналата паст и опита да отскочи встрани, като държеше кучето на разстояние.
Животното на свой ред разтърси глава, за да се освободи от оръжието в устата си и размаха лапи, надявайки се да докопа плът, но Итнейн сполучи да избегне тази първа зловеща атака.
— Някой… да … го… подсече — рече той задъхано.
Гюрдин дори нямаше време да прецени, че се намира в най-изгодна позиция. Той се хвърли инстинктивно напред, като същевременно нанесе косящ удар с крака. Задните лапи на кучето се отметнаха встрани, туловището му се претърколи и то тупна долу. Челюстта му щракна няколко пъти във въздуха, само на сантиметри от главата на Гюрдин, след което животното отново насочи вниманието си към Итнейн.