— А за командващия Ипувер? — попита Сетос. — Какво е мнението ти за неговата смърт?
Амеротке посочи с пръст една от неголемите торби за писма и документи на един писар, окачена на облегалката на стола му.
— От онова, което стигна до мен, разбрах, че царският съвет е бил събран тук. Така ли е?
— Да — едносрично отговори Рахимере.
— Ипувер носил ли е документи? — продължи Амеротке.
— Да, донесе — потвърди Омендап.
— Било ли е прекъсвано заседанието на съвета?
— Да — отвърна Сетос. — Събрахме книжата си и ги сложихме в торбите, както винаги. Нима искаш да кажеш, че докато всички сме били навън и в движение, някой е донесъл отровна змия и я е сложил в торбата на Ипувер?
— Възможно е — присмехулно се обади един от жреците — змията сама да е припълзяла в торбичката…
— Но има и друга възможност — рязна го Амеротке. — Всички знаем, че ако змия припълзи в залата за заседания на царския съвет, неминуемо ще бъде забелязана и убита. Ако се е била притаила в паланкина на божествения фараон, също е щяла да бъде видяна. Ако пък се е промъкнала по стъпалата или в преддверието на храма на Амон Ра, намиращите се там са щели да я съзрат и да я смажат…
— И все пак фараонът умря от ухапване на змия — рече Рахимере.
— Добре — преглътна със свито гърло Амеротке, — но остава да се отговори на въпросите кога и как? Тези два въпроса са основни и за змията, умъртвила Ипувер.
Членовете на царския съвет отговориха с мърморене в знак на съгласие с думите му. Амеротке се изправи и обиколи заседателната зала. Събра торбичките за документи на неколцина от писарите, окачени по облегалките на столовете им, и бързо размени местата им. После продължи:
— Видяхте, че размених местата на няколко от торбичките. Някой от вас в състояние ли е сега да ми каже със сигурност чия торба къде се намира? — Хатусу се засмя. Сененмут тропна по масата. — През нощта, когато е умрял Ипувер — отново заговори Амеротке, докато се връщаше към мястото си, — по време на прекъсването за почивка, убиецът, този поклонник на рижия бог Сет, в торба за документи е внесъл в заседателната зала на съвета отровна змия. Уважаеми господа и вие, господарке Хатусу, слезте някой ден до пазара, поговорете с ловците на скорпиони и с укротителите на змии. Те ще ви кажат, че змия спокойно може да бъде пренасяна в торба или в кошница. Самото движение я укротява и успокоява. Тя ще лежи мирно навита на кравай, а ако наскоро са й давали храна, ще е още по-спокойна.
— До мига — обади се Омендап, — когато Ипувер е бръкнал в торбата.
— Такова движение без съмнение ще събуди и ще разлюти заспалата змия — продължи Амеротке. — Тя ще се хвърли и ще захапе веднъж, два пъти. А някой да е забелязал или да си спомня за преместването на една или друга торба за документи по столовете? Или пък за смяна на местата на самите столове? Впрочем — попита той внимателно — някой да е запомнил, че отровната змия е изпълзяла точно от торбата на Ипувер?
— Не, никой. Но ти — посочи Сетос към Омендап — каза, че ще се погрижиш тялото му да бъде пренесено в Града на мъртвите…
— Да, аз прибрах документите на Ипувер — разпали се Омендап, чието лице почервеня от притеснение, — но в момента не се и сетих да проверявам кое какво е.
— И дума да не става — изрече Сененмут с пропит със сарказъм глас.
Омендап и другите военачалници бяха готови да реагират мигновено, но се намеси Сетос, който внимателно полагаше усилия да не бъдат засегнати военните, чиято подкрепа бе от решаващо значение за Хатусу:
— Уважаеми Амеротке, очевидно познанията ти за змиите са впечатляващи.
— А също и за убийствата… — язвително добави Рахимере.
— Уважаеми царски съветници — отговори Амеротке, — смъртта от ухапване на змия не слиза от устата на цяла Тива. Това, което сега предлагам, може и да не е самата истина, но е логично само по себе си.
— Добре, Амеротке, какви са заключенията ти? — намеси се Хатусу. — Сигурен ли си, че торбите са били разменени?
— Доста вероятно е, господарке. А това означава, че убиецът се намира в тази стая. И всички го знаете. Той не е нито страж, нито паж. Торбата е била внесена тук от вътрешен човек, който грижливо я е пазил, преди да я окачи на облегалката на стола на Ипувер. Сигурен съм, че убиецът е член на царския съвет — заигра си Амеротке с пръстена на Маат и смирено се помоли тя да му помогне, да погали сърцето и устата му с божественото перо на истината и мъдростта. — Следващият въпрос, който трябва да разрешим, е: защо? Каква е причината?
Той се готвеше да продължи, когато се разнесе бясно чукане по вратата. Влезе капитан от гвардията — нубиец със смесена кръв, облечен в кожена пола. На ремъка за меча му, препасан през голите му гърди, бе окачен опознавателният знак на полка на Озирис. Той не зачете с никакво внимание Хатусу и Рахимере, а се поклони само на Омендап.