— Господин началник, изпълних вашите заповеди.
— Е, и?
— Разпратих претърсващи групи по протежение на реката чак до стария храм. Трупът на Аменхотеп бе открит сред тръстиките. Беше гол, с изключение на препаската през слабините и личния картуш, по който го идентифицирахме.
— Нещо повече?
— Да, господарю. Тялото е подуто и обезцветено…
— Чудно как крокодилите не са го налапали! — подигравателно се намеси Байлет.
— Аменхотеп е бил ухапан пет-шест пъти по крака от отровна змия — завърши рапорта си воинът.
— Трупът и главата да бъдат пренесени през реката до Некропола — разпореди се Рахимере. — Кажете на разпоредителя в Града на мъртвите да се погрижи за подходящо за ранга на жреца погребение, разноските за което ще бъдат поети от Дома на среброто.
Войникът се оттегли.
— Настъпи сезонът на прелетния скакалец — замърмори един от жреците: — Смърт и разорение. Богинята унищожителка Секмет преминава през Царството на Двете земи. Хаос цари отвътре, заплахи се носят отвън…
Сякаш в отговор на думите му облаци затулиха залязващото слънце и светлината му изведнъж угасна. Амеротке се запита дали жрецът казваше истината. Той си спомни приказките на баба си — как всеки ден Амон Ра прекосява небето в златната си колесница, а нощем слънчевият бог слиза в подземното царство Дуат, където го очаквал страшният му противник, — гигантската змия бог Апеп, за да го унищожи. Нима и сега ще се случи същото, нима Двете земи ще потънат в разруха и кръвопролития както през кошмарните години, когато тиванските царе са напрягали всички сили, за да прогонят хиксосите?
— Ведно тъжим за Аменхотеп — изрече Хатусу. — Но ти, Амеротке, завърши ли изказването си?
— Не — отблъсна леко масата пред себе си Амеротке. — Имаме три смъртни случая, два от които са неоспорими убийства. И всички очевидно са предизвикани от ухапване на отровна змия. Не знаем кой стои зад тях и защо е постъпил по този начин. Следователно трябва да съсредоточим вниманието си върху жертвите, за да установим общото между тях…
— Мисля, че то е съвсем ясно — обади се провлечено Байлет и размаха ветрилообразната си палка за прогонване на насекоми. — Без съмнение всички жертви, включително божественият фараон, са членове на царския съвет…
— Да, но има и друго — Амеротке говореше сякаш само на себе си, — смъртните случаи, както и оскверняването на гробницата на фараона, започват от момента, в който божественият се завърна след победите му над морските народи в делтата на Нил. Пътуването му до Голямото море беше блестящ низ от победи. Кажете ми беше ли Ипувер с него? — утвърдителен хор сподири думите му. — И Аменхотеп, така ли?
— Какво искаш да кажеш, Амеротке? — прозвуча гласът на Рахимере.
Гримаса изкриви лицето на съдията.
— Случи ли се нещо по време на пътуването на фараона от делтата до Тива? Някакво бедствие, критична ситуация? Божественият споделял ли е с някого какво възнамерява да прави след завръщането си тук? Или пък — погледна Амеротке към Хатусу — нещо да е станало в Тива по време на отсъствието му? Правя само предположение. Нямам нито едно доказателство, а и нищо дори не намеква за значими лоши събития…
Изведнъж започна многогласен приглушен разговор. Сененмут се наведе през масата и зашепна нещо на Сетос, който заклати продължително глава. Амеротке забеляза, че Хатусу е загрижена и дори уплашена: устните й се движеха беззвучно, а очите й премигваха. Съдията си припомни слуховете, които бе чул за съпругата на фараона — пажовете в двореца шушнеха колко бързо Хатусу бе установила надмощие над заварения си брат и съпруг Тутмос II. И наистина, съгласно протокола тя трябваше да придружи божествения в похода му до делтата, но като доказателство за доверието си към нея той я остави в Тива, като й повери пълен контрол над управлението на целия град. Дали самата Хатусу не го бе накарала да постъпи по този начин? Тя и прекалено хитрият Сененмут? Може би те двамата играеха сложна игра за завземане на властта?
— Не мога да си спомня за никакви неблагополучия — изпъна и двете си ръце Рахимере, за да даде знак за тишина. — Божественият фараон отплава по Нил на борда на „Слава на Ра“. Спря в Сакара, където посети пирамидите и храмовата гробница на предшествениците си. Принесе в жертва неколцина от пленените принцове в чест на боговете и продължи пътуването си.