Амеротке се огледа, търсейки Шуфой. Погледът му се спря върху група роби, заобиколили плътно едно маслиново дърво. Новият им собственик сега ги дамгосваше, като натриваше черна прах в предварително оформените рани по челата им. Робите пищяха, но пронизителните им викове никак не трогваха собственика. Съдията отклони взора си от тях. Такива гледки го изпълваха с остра неприязън. Същите чувства го сподиряха винаги когато пред погледа му се изпречваше обезобразеното лице на Шуфой. Той забърза нататък да търси джуджето. Появиха се пияни гуляйджии. Когато забелязаха Амеротке, направиха опит да го привлекат в своя гуляй, но върховният съдия не им обърна внимание. Един от тях реагира грубо, залитайки към Амеротке със стиснати юмруци, но като видя служебния му пръстен, се спря и се върна при компанията си.
— Имате ли нужда от помощ? — приближи се към Амеротке патрулиращ полицай, станал свидетел на случката: — Но… вие сте… върховният съдия в Залата на двете истини — поклони се той. — Не би трябвало да сте тук, господарю. Тази нощ гуляят е масов — веднага забеляза озадаченото изражение по лицето на Амеротке и додаде: — Празнуват бог Озирис.
Амеротке въздъхна извинително:
— Да, да. Бях забравил. Търся слугата си. Едно джудже. Казва се Шуфой, а лицето му е обезобразено. Няма…
— Нос — прекъсна го със смях полицаят. — Продава амулети, нали? — и посочи към отсрещния край на площада: — Ей там, върти луда търговия!
Амеротке му поблагодари и се запровира през минувачите. В отсамната част на пространството имаше доста дървета и кичестите им клони не само хвърляха благодатна сянка през деня, но и бяха удобно място за срещи през нощта. Шуфой се бе настанил под една палма, а наметалото му бе разстлано пред него. Малкият човек се бе покачил на една бъчва и крещеше във всички посоки, че е голям ловец на скорпиони и продавач на истински амулети, които осигуряват сигурна защита срещу демони и вещици. Съдията не вярваше на очите си: сергията на Шуфой преливаше от стока — малки статуетки на джуджето бог Бес; изображения на скарабеи; амулети, покрити с магическа йероглифика, анкети — дървени кръстове с клупче на върха, познати като символ на живота; миниатюрни стели на богинята Таурет, закрилницата на родилките, и свещени фигурки с десетки уши по цялата периферия, като сигурен знак, че боговете ще чуят всяка отправена към тях молитва. Шуфой бе вдигнал няколко от тях нагоре и разпалено убеждаваше насъбралата се тълпа:
— Пътувах из Черните земи и Червените земи! Нося ви късмет и сполука! Амулети и скарабеи! Имам и свещен восък! Който си сложи от него в ухото през нощта, никой демон не ще може да се изпразни там. Моята стока ще ви пази от стрелите на Секмет, от копието на Тот, от проклятието на Изида, от слепотата, с която наказва Озирис, и от лудостта, с която отмъщава Анубис!
— А ще ни запазят ли те — извика дошлият наблизо Амеротке — от лъжите на разни шарлатани?
Струваше си да се види изненадващата промяна в поведението на Шуфой. Той скочи от бъчвата и с мълниеносна бързина уви амулетите, скарабеите и другите антики в едно голямо одеяло, отпъждайки струпалите се около него. После се кротна върху бъчвата и вдигна жалостив поглед към господаря си.
— Помислих, че си се прибрал у дома — изпъшка той. — Човек трябва да се труди — зацитира Шуфой едно от наставленията, с което обучаваха писарите — от зори до мрак, за да изкара къшей хляб. Тумбакът ми е празен. И в кесията ми няма нищо, освен прах.
— Млъквай, Шуфой! — сряза го Амеротке. — Имаш своя стая в къщата ми. Ядеш и пиеш от трапезата ми. Облечен си в хубави дрехи, какво повече искаш? Защо е всичко това? — и потупа импровизираната торба с амулетите. — Ти не си нито магьосник, нито ловец на скорпиони! Защо лъжеш хората?
— Как мина заседанието на съвета? — невинно попита Шуфой, наклонил глава на една страна.
— Не сменяй темата! — грубо се отзова Амеротке. — Откъде събра тези боклуци и глупотевини? Къде ги криеш? И къде отива цялата печалба?
— Миналата нощ ми се присъниха разни неща — занарежда Шуфой, като се заклати напред-назад. — Сънувах, че съм хванал хипопотам, а после, пак насън се съвкупявах със сестра си…