— Ти нямаш сестра — прекъсна го Амеротке.
— Вярно е, но ако имах, щеше да прилича на момичето, което ми се присъни. Та този сън иска да каже, че някога богатствата ми ще се множат. А за теб, господарю, сънувах, че членът ти е пораснал, което пък е сигурен знак, че имането ти ще става все по-голямо и ще получиш по-висок пост…
— Пренхое! — изправи се Амеротке и дръпна Шуфой да стане. — Пренхое! Той все мечтае за по-висок пост! Разговарял си с него, нали? Значи там държиш торбата си! В неговата къща! И си делите печалбата. Чудех се защо по-рано не съм те спипвал… Ето защо: Пренхое винаги излиза пръв, за да те уведоми, че се прибирам, а ти скриваш всичко или пък той го отнася в дома си!
Шуфой потърка запуснатата си брада и рече:
— Господарю, търговийката си я бива. Никому не правим зло, а живеем в наистина трудни времена.
— Какво се опитваш да ми кажеш? — запита го Амеротке.
— Аз може и да съм без нос, но очите, ушите и мозъкът ми са си на мястото! Целият град не спира да говори. Ще има война, нали? — погледна той очаквателно нагоре. — Сърцата на всички са пълни с гняв и омраза: мор ще тръгне по земята и навсякъде ще плисне кръв. Мъртвите ще бъдат погребвани в реката, а крокодилите най-после ще се наситят с погълнатото.
— Пил ли си? — сряза го Амеротке.
— Само малко биричка, господарю.
Съдията въздъхна и добави:
— Остави торбата с дрънкулките при мен и веднага тичай да разбереш къде е живял жрецът Аменхотеп.
Шуфой буквално излетя, наистина доволен, че вниманието най-после бе отклонено от собствената му особа. Върна се скоро, взе торбата си и я прехвърли през рамо.
— Тръгвай с мен, господарю, ще те заведа.
Двамата се спуснаха из лабиринт от криволичещи улици. Прекосяваха квартала на работниците и занаятчиите. Шуфой обявяваше високо кой е Амеротке, и минувачите бързаха да се отдръпнат. След известно време пресякоха някакво незастроено място и влязоха в тясна и тъмна улица. Тук къщите бяха по-високи и просторни; ограждаха ги високи зидове с порти, оковани с декоративни бронзови гвоздеи. Шуфой се спря пред една от тях и похлопа. Амеротке отстъпи назад и погледна над стената. Капаците по прозорците на триетажната къща бяха затворени, не се виждаше никаква светлина.
— Кой е? — жалостно изхленчи женски глас.
— Господарят Амеротке, върховен съдия в Залата на двете истини! Приятел на божествения фараон! — гръмовно обяви Шуфой. — Отваряйте!
Портата зейна. От нея надникна възрастна жена с малка маслена лампа в алабастрова съдина; нечистото й набръчкано лице бе мокро от сълзи.
— Нямате ли малко уважение? — почти изстена тя. — Господарят ми е мъртъв! Подло убит!
— Точно затова сме тук.
Амеротке побутна встрани Шуфой и пристъпи през портата. Прехвана старицата за лакътя и внимателно я поведе покрай акациевите дървета към къщата. Долови аромата на цветята и сладкия мирис от пресата за изстискване на грозде. Допълваше го уханието на прясно изпечен хляб.
— Богат човек ли бе господарят ти?
— Той беше жрец в храма на Амон Ра — отговори с треперещ глас жената. — А също и личен капелан на божествения фараон — обърса тя леко сълзите, които размазваха положения по-рано пласт руж по лицето й.
Влязоха в преддверието. Стените и колоните явно доскоро са били покрити с рисунки на ловни приключения и сцени от живота на боговете, но сега тънеха в прах и мръсотия. Подът не беше измит. Въздухът беше спарен и с кисел привкус. Декоративните растения в ъглите бяха повехнали. На един стол бе оставена чиния с храна, около която бръмчаха мухи. Капаците на прозорците бяха спуснати; дразнещият проточен звук, издаван от комарите, които танцуваха около маслените лампи, засилваше усещането за самота и отчаяние. Сякаш Аменхотеп бе предчувствал края си и бе изгубил цялата си жажда за живот.
— Как се чувстваше господарят ти?
— Не беше добре — поклати глава възрастната жена. — Всичко около него сякаш изведнъж спря. Престана да излиза от стаята си. От време на време хапваше по нещо. О, да: пиеше здравата! Все го предупреждавах, че силното вино е вредно на гладен стомах. Нито веднъж не отиде някъде, било в дворец, или в храм. Не приемаше посетители. Не ме оставяше да почистя. Освободи прислугата си, робите, а дори и младите момичета, които преди танцуваха за него и го забавляваха.
— А какво знаеш за смъртта му? — Амеротке погледна през рамо. Оказа се, че Шуфой бе предпочел да остане навън. Съдията можеше само да се надява, че слугата му няма да сътвори някоя и друга пакост в притъмнената градина.
— Дойде някакъв тип — отговори жената, — който никак не ми хареса. Почти не го видях, защото беше облечен в черни дрехи, също като онези бродници от пустинята. Заяви, че носи послание за господаря ми. Взех го от ръцете му и той на мига сякаш се стопи.