До трупа на възрастния жрец бяха проснати бездиханните тела на двата павиана, предварително приготвени за примамка на дивите зверове в сенчестата тъмнина отвън. Убиецът произнесе на глас имената на враговете си с молбата да бъдат включени в списъка, подготвян като свитък от боговете на подземния свят за онези, които щяха да умрат преди края на годината. Той бе длъжен да изпълни заръката. Ако не го стори, Египет няма да бъде спасен, а боговете му ще останат без защита. Какво значение би имала една гражданска война в сравнение с тази мисия? Но трябваше да бъде колкото безпощаден, толкова и ловък. Особено с Амеротке! И вече никакви ненадейни змийски ухапвания! Убиецът огледа поред погиналите от ръката му и сведе глава в знак на благодарност. Вслуша се в джавкащия вой на хиените. Прие го като отговор на отправената молитва за смъртта на иначе справедливия и честен върховен съдия от Залата на двете истини.
Десета глава
Хатусу се превъртя в леглото и огледа спалнята в личните си покои. Сенките оживяваха на неравния светлик на маслените лампи: очертаните от тях фигури тръгваха по стените. Тя вдигна едно ветрило от щраусови пера и го размаха леко, наслаждавайки се на благоуханния хлад по лицето и шията си. Чаршафите на инкрустираното с абанос легло бяха събрани накуп и прогизнали от пот. Тя ги изрита встрани и провеси дългите си крака от леглото. После избута златните чаши и каната за вино от син порцелан. По пода се търкаляха обшити със златни нишки туники и роби, украсени с хиляди розетки. Погледът й се спря върху съдинка с парфюмирано мазило. Хатусу се усмихна на посвещението, изписано със златни знаци по периферията: „О, любима, живей милион години! С лице, обърнато на север, и очи, пълни с любов.“
Хатусу свали перуката си, стегната с диадема от драгоценни камъни, както и огърлието от лазурит. После погледна през рамо към Сененмут, изтегнат на леглото и потънал в дълбок сън; силното му тяло блестеше от пот. Да, той наистина бе смайващ любовник — неутолим и як като бик. Двамата първо пиха вино от златни съдове, след което тя танцува за него, облякла прозирни дрехи и накичена със скъпоценни камъни. Накрая той я облада грубо и жестоко: присви я и я просна под себе си, а после се замята в тялото й, жаден да го изпълни със семето си. Тя се претърколи и докосна леко носа на Сененмут с връхчето на пръста си. Наистина ли я обичаше? Заради това ли не спираше да я обладава отново и отново през цялата нощ? Или защото бе принцеса от царско потекло и бивша съпруга на фараона? Нима този амбициозен и хитър царедворец ламтеше само за трона, който й принадлежи по право? Можеше ли да му вярва? Дали самият той не я изнудваше? Той ли оставяше малките папирусни свитъци с всички заплахи, предупреждения и указания? Ако е така… Хатусу се примъкна по-плътно до него и прокара пръста си по гърлото му. Ако Сененмут я предаде, тя ще продължи да танцува за него, да го храни с хубави храни и да го пои със скъпи вина, да се мята като котка под него, а когато заспи — ще пререже гърлото му! Тя се засмя на споходилите я мрачни мисли. Спомни си как бяха избити пленниците при завръщането на божествения й съпруг, а на нея й призляваше от стоманения мирис на смърт. О, сега тя бе готова да изгази море от кръв, за да запази онова, което й принадлежеше. Бе решила да вземе главата на Рахимере, на Омендап и на всички други, които се обявят срещу нея.
Хатусу легна по гръб и се загледа в тавана, осеян със звезди. Каква бе причината за настъпилата промяна? Дали реалната заплаха за нейната тайна? Или това, че се чувства сама? Нима й бе отредено да я хвърлят в харема до края на дните й? Или нещата щяха да тръгнат по друг път? И не беше ли самата тя мъж в женско тяло? Спомни си за робинята, с която имаше интимна близост в годините преди сватбата си с Тутмос II. А може би причината за всичко бе вярата й, че тя е Египет — точно както я наричаше баща й. Старият груб воин я грабваше, вдигаше я нагоре, притискаше я към себе си и казваше: „Ти си моят малък Египет, защото в теб са се събрали цялата му слава, красота и величие!“