Хатусу размаха ветрилото от щраусови пера. Всичко това бе останало в миналото. И бащата, и съпругът бяха поели на запад, за да отидат в Дома на вечността, а тя бе останала сама. Какво я заплашваше? Кой бе изнудвачът? Пък и как бе успял да стигне до тайната, която майка й бе пошепнала едва когато треската я измъчваше на смъртно легло! А защо заплахата се бе появила точно сега? Предупрежденията бяха започнали малко преди връщането на Тутмос в Тива. Нима изнудвачът искаше да я държи в ръцете си, а след време да установи властта над цял Египет? Какво предстоеше да се случи? Приличаше на партия шах. Всяка от страните бе разместила фигурите си. Хатусу бе установила контрол над дворците, Рахимере държеше храмовете, а войниците отказваха да вземат страна.
Тя остави настрана ветрилото. Обстановката напомняше затишие пред буря. Шпионите и съгледвачите докладваха, че либийски ездачи за първи път са стигнали толкова далеч на изток в Червените земи. Вторият човек в управлението на страната Куш се оплаквал, че нубийците отказвали да плащат дължимата дан, а замъците и укрепленията отвъд Първия праг се намирали в изолация — Патрулите попадали на засади, но нима лошото свършваше дотук? Сененмут не спираше да говори за положението на север, откъдето не се връщали нито шпиони, нито пратеници. Той бе представил ясно и пестеливо реалните опасности, пред които бе изправен Египет. Етиопци, либийци и нубийци били готови да досаждат и да създават неприятности. Но най-сериозната заплаха идеше от царството Митани — голямата азиатска сила, която бе хвърлила око на богатите земи на Ханаан. Ами ако армията им реши да прекоси Синай и да овладее мините, които осигуряваха на Египет злато, сребро, тюркоази и други скъпоценни камъни? И ако напредват бързо, митанийците ще успеят да стигнат до делтата и да опустошат северните градове. И какво щеше да се случи тогава? Сененмут бе огледал къса папирус, на който бе очертал набързо карта:
— Рахимере ще поиска да се изпрати войска в северна или южна посока. Разбира се, неин командир ще бъде Омендап, но той ще настоява ти да ги придружиш.
— Очаква ме поражение! — възкликна ужасена тя. — Или митанийски плен, или връщане в Тива като бито куче. Пък и докато ме няма…
— Докато не си тук, наемниците ще свиват все по-плътен обръч около двореца. И ще си намерят достатъчно основателни извинения ежедневно да посещават доведения ти син…
Хатусу въздъхна и се претърколи на хълбок. Това ли бе причината за убийствата? Но тогава те просто нямаха смисъл! И дали Амеротке ще се справи с тях? Би ли могла да му се довери? Хатусу затвори очи. Налагаше се да разкаже някому за страшната вечер, когато бе коленичила до трупа на съпруга си и бе намерила посланието, навито на тръбичка и стегнато с червена връвчица. Трябваше да се освободи! Трябваше да се довери на някого. Приведе се и духна леко в лицето на Сененмут.
Амеротке бе станал много преди зазоряване. Раздвижването му разбуди Норфрет. Той я прегърна, чувствайки нейната мекота и прекрасно ухание. Сънят тежеше на очите й, но устата й преливаше от въпроси за случилото се предната вечер. Той се опита да спести с отговорите си по-тревожните истини, но тя усети и възкликна:
— Амеротке, ти си най-нескопосният лъжец, когото познавам! Нещата са сериозни, нали? Идва времето на изтеглените мечове. И ти си вътре в нещата! — той кимна. — Не ме пращай някъде си — приближи се тя с умоляващо лице. — Не ме отпращай!
— Но какво ще стане с момчетата? Ако тълпата се разбунтува, Тива ще бъде разсипана…
— Войските са в града, нали?
— Те ще действат по заповед, а е възможно да няма кой да я даде… — той, стисна ръцете й: — Обещай ми нещо: ако се случи най-лошото, изпълнявай точно каквото ти каже Шуфой.
— Шуфой ли! — възкликна тя.
— Да, той може да насее просо на морското дъно и да изстиска вода от камък — отвърна Амеротке. — Ще изпълзи от всяка дупка, а ако се наложи, може да надвие дружина войници. Той ще те изведе от тук на сигурно място.
Норфрет му обеща да стори заръчаното и се върна в спалнята си. Амеротке мина през работния си кабинет и се качи на покрива на къщата, за да посрещне изгрева. Вече бе измил лицето и ръцете си и бе пречистил устата и устните си със самородна сода. Когато слънцето се показа, той коленичи с протегнати ръце и затворени очи: отправи молитва към боговете да го дарят с мъдрост и да закрилят семейството му. После се обърна на север, откъдето сега вееха леки хладни ветрове — дъхът на Амон. След това слезе долу и отиде при децата, които лудуваха из банкетната зала, докато прислугата се опитваше да ги накара да закусят, преди да излязат навън за игра. Амеротке отговори разсеяно на въпросите им и се върна при писалището си в горните помещения на къщата. Захвана се за работа — да проверява отчетите от храма на Маат за закупени провизии, насадени цветя и печалба от търговия с тамян. След малко Шуфой се присъедини към децата, като ги подгони из градината. След малко дойде и Норфрет. Двамата поговориха за постъпването на по-големия им син като писар в Дома на живота. Норфрет забеляза, че Амеротке мисли за нещо друго, затова го целуна по челото и слезе долу.