— Пристигна Пренхое — очевидно бе предупреден, че е разкрит, защото с плачевен глас се разкая пред съдията:
— Станах съучастник на Шуфой, защото търговията с амулети допълва твърде жалките доходи на един писар…
— Пренхое, на теб ти плащат добре — каза Амеротке, докато отваряше малко ковчеже, за да подхвърли към него кожена кесия. — Давам ти тази кесия, защото си много добър писар. Резюмето ти за последното заседание на съда е едно от най-добрите, които съм чел.
Лицето на Пренхое светна от удоволствие.
— Мисля, че днешният ден ще бъде пълен със сполука. Миналата нощ сънувах, че ям крокодилско месо…
— Добре, добре — прекъсна го Амеротке. — Все пак е за предпочитане в сравнение с Шуфой, комуто се присънил полов акт със собствената му сестра.
— Но той няма сестра!
— Именно — отчаяно изрече Амеротке. — А сега тичай да ми подготвиш отчет за процеса срещу Менелото и се постарай да е готов в най-кратък срок.
След малко и Асурал дотътри крака при съдията. Влезе в къщата намръщен и страшен като бог на войната с кожената си пола, бронята и украсения си шлем. Амеротке поблагодари безгласно, че децата не са наблизо, защото началникът на храмовата полиция не би пропуснал да измъкне меча си, за да покаже за милионен път как е надвил в персонален двубой либийски шампион по фехтовка. Асурал се отпусна тежко в един сгъваем стол и с благодарност прие чаша бира.
— Още кражби ли има? — попита върховният съдия.
— Тъй вярно. Статуетки и други дребни предмети. Вече знаеш какви: съдинки с благовония, игленици, малки чаши и чинийки…
— Вратите пак ли се оказаха не насилени?
— Както винаги! За кражбите научаваме едва при отварянето от роднините. Няма тайни врати или тунели, а само отдушници — размърда се Асурал на мястото си — Между другото, преди да тръгна насам, един от младшите жреци в храма ми каза, че това било донесено за теб… — и му подаде някакъв свитък.
Амеротке го разви:
— От Лабда е! — възкликна той и вдигна поглед към него. — Иска да се видим на смрачаване в светилището на Мерецегер в Долината на царете. Обяснява, че не може да ме посети, и моли да го извиня.
— Мястото е уединено — рече Асурал. — В самия край на пустинята, трябва да внимаваш. Защо иска да се видите?
Амеротке се загледа в йероглифите:
— Твърди, че разполага със сведения за смъртта на божествения фараон, които е научил допълнително.
— А, да не забравя да те поздравя — леко го бодна Асурал — за повишението ти като член на царския съвет…
— Благодаря!
— Има и още нещо… — продължи Асурал с равен тон. — В града започнаха да пристигат бежанци. Дойдоха неколцина търговци от Мемфис и други градове на север. Засега е само слух, защото хората на везира ги прибраха, но се говори, че голяма армия е прекосила синайските земи и вилнее из делтата…
Студени тръпки побиха Амеротке. Още като момче бе чувал за хиксосите — свирепите воини на колесници, помели части от Египет с глад, меч, мор и разруха. Баща му шепнеше от време на време за жестокостта им, а съдията знаеше достатъчно за военната им стратегия, за да си даде сметка за надигащата се зловеща опасност. Ако неприятелската войска установи контрол над делтата, Египет ще се окаже разделен на две.
— А може би е само слух — противопостави се той.
— Не вярвам. Трябва да идеш в града. Да видиш сам какво става!
— Ще има достатъчно време за това — отговори Амеротке. — Ако бежанците ни залеят, Домът на тайните ще поеме нещата в ръцете си. Там не желаят да избухне паника, особено след като царският съвет е разделен — насмалко да захапе езика си при внезапното оживление в очите на Асурал.
— На две части, така ли? — пошепна полицейският шеф. — Значи приказките са верни, а?
— Върни се в Залата на двете истини — каза му Амеротке. — Разпореди се за удвояване на стражата, а портите да се затворят. Няколко дни съдът няма да заседава, защото не ни очакват спешни дела! — Асурал се изправи да си ходи, но съдията го спря с жест: — Има ли някакви вести от Менелото?