— Уважаеми Сетос, няма ли колесница за теб?
Царският обвинител бе известен като добър ездач и един от малцината благородници в Египет, които предпочитаха ездата пред колесницата.
Сетос оглеждаше колоната.
— Хатусу развя отново байрака — измърмори той.
Амеротке хвана юздата на коня и проследи погледа на спътника си.
— Тя спомена за някаква изненада.
— Струва ми се, че скоро всички ще бъдем изненадани — рече Сетос, приведе се и потупа Амеротке по рамото. — Митанийците са много по-близо, отколкото мислим. Може би до няколко дни въпросът ще бъде разрешен веднъж завинаги. А как стоят нещата — продължи Сетос — със смъртта на божествения фараон и убийството на Аменхотеп?
— Налага се да почакат. Освен това, както каза сам, благородни ми Сетос, след по-малко от седмица те може да се окажат без значение.
— Когато минахме покрай Сакара — запита Сетос, като потупа коня по шията, — хвърли ли поглед към пирамидите?
Амеротке кимна.
— Тогава споменът за всичко станало се върна отново — продължи Сетос. — Посещението на божествения фараон, последвалите събития след връщането му и неговата смърт пред статуята на Амон Ра. Да, така е! — взе юздата той. — Е, ще пием ли по чаша вино довечера? — и преди да чуе отговора на съдията, смуши хълбоците на коня и препусна в галоп след царския кортеж.
Стигнаха до оазиса късно следобед. Сержантите и строевите командири бързо организираха войскарите да изкопаят защитен ров и да вдигнат импровизирана палисада, подсилена с щитовете на пехотата.
Първоначално зацарува познатото безредие: трябваше да се установят местата за събиране на конете, да се напълнят меховете с вода, да се изкопаят нужници… На всеки корпус бе определено местоположение в огромния лагер. В дъното бе установен царският кът, защитен с още една ограда и подбрани люде от всички полкове. В него бе вдигната шатрата на Хатусу, а също така и на Омендап и на другите висши офицери от генералитета; те бяха събрани около олтара на Амон Ра, за който се погрижиха жреците, чиито приношения, придружени от приятния аромат на тамяна, изпълниха с уханията си целия лагер.
Амеротке винаги се изненадваше от бързината, с която първоначалният хаос отстъпваше пред порядъка. Бяха изпратени ескадрони от колесници, за да проверят за евентуална опасност от внезапна атака. По заръка на интендантите не след дълго бяха напълнени големи съдове с вода от изворите и от напоителните канали, криволичещи дотук от Нил. Пламнаха лагерните огньове; храната бе разпределена по места, а в съседните села бяха изпратени отделения за събиране на фураж, хранителни запаси, животни и всичко останало, от което се нуждаеше войската.
Малката палатка на Амеротке бе разположена в самия край на оградения царски кът. Тя бе издигната на няколко забити в земята кола с провесени одеяла за защита от нощния въздух. Той взе полагаемата му се дажба от общия казан и се нахрани като всички останали, кръстосал крака на земята. После се прибра, изми се и коленичи пред малкия олтар на Маат, който бе взел със себе си. Отвън шумът на лагера притихваше постепенно с падането на мрака; тишината нарушаваха само тропотът на оръжейниците, цвиленето на конете, подвикванията на офицерите и неспирното жужене на тихи гласове около лагерните огньове. Амеротке угаси маслената лампа и излезе от оградения царски участък.
Той посети командвания от него ескадрон от колесници. Офицерът го увери, че конете са подсушени, напоени и нахранени, така че са в пълна бойна готовност при подаден сигнал. След това Амеротке приклекна под едно палмово дърво. Наблизо един лекар почистваше различни рани и раздаваше на войниците малки съдинки с лечебно мазило за онези, които се жалваха от наранявания по петите след дългия преход. Някъде в тъмното засвири флейта. Из лагера сновяха всевъзможни представители на постоянното присъствие, следващо войските — проститутки, кърпачи и амбулантни търговци. Някои тръгнаха с тях от Тива, а други се присъединиха по време на дългия марш. Продължителни изсвирвания на тръби отбелязваха часовете в отминаващата нощ. Всеки корпус бе вече готов за поредното жертвоприношение на зазоряване.
Амеротке се питаше какво става в Тива по това време. Дали Норфрет и синовете му бяха в безопасност? Дали Шуфой спазваше дадените му заръка? Приближи един от офицерите на щаба и му предаде благопожелания от името на генерал Омендап, който съобщаваше на всички членове на царския съвет да се съберат в мястото, отделено за висшите сановници. Амеротке въздъхна и стана. После мина бавно през лагера. В шатрата на Омендап се бяха събрали останалите членове на военния съвет, седнали на ниски походни столчета пред малки масички. Хатусу изглеждаше спокойна и невъзмутима както винаги, заела мястото си между Сененмут и генерала. Сред останалите бяха Сетос, главните писари от Дома на войната и командирите на полковете. Служители раздадоха папирусни свитъци с изчисления и данни за храната, водата и изминатото разстояние по време на похода. Последва несвързан разговор. Чиновниците излязоха и Хатусу на мига вдигна сребърната брадвичка на Омендап и удари по масата.