Последваха я в нейната шатра. Амеротке бе изненадан от оскъдната мебелировка: просто походно легло, няколко скрина със скъпа изработка, неголяма масичка с чаши за вино и голяма кана с вода. По земята бяха разхвърляни дрехи. На поставка бяха сложени ризницата й, както и синята бойна корона на Египет, а в долната част бяха положени кръглият й щит и портупеят с извития меч и кинжала. Хатусу седна на едно столче и обхвана с ръце лицето си. Останалите мълчешком се разположиха с кръстосани крака по земята около нея.
— Току-що станалото просто е трябвало да се случи — почти изсъска тя, повдигайки глава: — На Омендап е било писано да умре. Но щом се върна в Тива, ще отрежа топките на Рахимере, ще ги натъпча в устата му и ще го скъся с една глава! — обърса ядно тя слюнката от ъгълчето на устата си; изопнатото й лице бе пребледняло, а очите й сякаш бяха станали по-големи. — Ще ги пипна до един и ще ги разпъна по стените на Тива! На Рахимере толкова му се иска Хатусу да погине с войската в пясъците!
— Господарке, още не знам дали Рахимере има вина за покушението срещу живота на Омендап — предупреди я Амеротке.
— Още не знаем, още не знаем — изимитира го тя. — Какво си решил да сториш, Амеротке? Да свикаш съда ли? Или да изслушаш всички свидетелски показания, а?
Амеротке понечи да се изправи, но Сененмут го стисна за китката.
— Господарке, съдията само искаше да ни обърне внимание, че и друг би могъл да е убиецът. Сега не е време да го посочим с пръст. Само Амон Ра знае истината. Правдата ще възтържествува.
— Няма никакви богове — изрече Хатусу. — Има само пясък, вятър и палеща жега.
Тя изговори последните си думи с жар и мъка, а Амеротке се сепна от омразата в гласа й. Наистина ли не вярваше в нищо? Нима Хатусу се бе променила толкова, че в нея бе останала единствено изгарящата я амбиция? Дали изобщо я интересуваше нещо друго, освен желанието й да управлява?
Тя изправи тялото си от кръста на горе и пое дълбоко дъх.
— Сененмут, да доведат пленника митаниец!
Съветникът й изхвърча като ужилен. След малко стражата въведе окървавен и зле ранен мъж; черната му кожена ризница бе разрязана и раздрана, а по главата и мустаците му имаше спечена кръв. Едното му око бе затворено, а заловилите го очевидно бяха откъснали обеците от ушите му. Пленникът бе хвърлен в нозете на Хатусу. Амеротке виждаше за първи път митанийски воин; той бе нисък и добре сложен; главата му беше обръсната в челната част, а дългата му черна коса, гъста и омаслена, падаше назад до раменете. Той изпъшка за вода. Амеротке коленичи до него и силом вмъкна една чаша между устните му. Мъжът загълта жадно.
— Смъртта няма да ти се размине — каза му Сененмут. — Остава ти само да решиш дали искаш да умреш бързо, или да издъхнеш в жегата на открито, докато те ръфат хиените.
Мъжът изпъшка отново и приседна на петите си.
— Разбира ли езика ни? — попита Сетос.
Сененмут заговори отново на някакъв грубо накъсан език с гърлени звуци. Митаниецът се извърна, сви презрително устни и облиза с надебелял език дълбоките охлузвания в крайчеца на устата си. Сененмут каза още нещо и погледна към Хатусу.
— Предложих му да запазим живота му.
— Защо не му предложиш и трона в Тива! — отвърна му тя.
Разпитът продължи. Лицето на Сененмут посивя. Митаниецът забеляза нервността му и започна да се подсмива злорадо, докато надзирателят на строежите престана да се владее и зашлеви жестоко пленника по лицето. После погледна към стражата.
— Изведете го извън лагера! Отрежете му главата! — митаниецът бе издърпан да стане и изблъскан навън. Сененмут отиде да спусне платнището. После се включи отново в полукръга, очертан около Хатусу. — Враговете ни са завладели един оазис, а така също и едно от укрепленията ни на североизток. Техните ескадрони колесници са наблизо. Оплячкосали са мините, а с награбеното богатство са успели да подкупят — обитателите на пясъка и бродниците из пустинята; ето защо не са се върнали нашите съгледвачи. Стигналите до нас сведения са неверни. Тушрата е само на един ден марш от тук. Войските му са най-малко два пъти повече от нашите. Разполагат с достатъчно провизии и са добре въоръжени: имат най-малко шест хиляди тежки бойни колесници. Господарке, тръгнат ли ще пометат лагера ни. Нищо не може да ги спре — разпери той ръце.
— А ще нападнат ли? — сложи Хатусу длани на коленете си. В тази поза Амеротке я оприличи на богинята Маат: сякаш прозрачното й лице бе съвършено спокойно и по него не се виждаше и следа от някакво чувство. Тя гледаше над главите им.