— Бързо движещи се колесници! — пошепна в ухото й Сененмут. — Плътно групирани ескадрони!
Хатусу не помръдна, но почувства как сърцето й заблъска лудо. Дали всичко щеше да приключи тук? Далеко в пустинята на север? Нима тялото й, покривано преди с най-скъпите мазила и благовония, ще бъде оставено, за да се бият за него чакали и хиени? Нима никога не ще бъде подложена на ритуала на балсамирането, който би дал възможност на нейната Ка да продължи по пътя към отвъдното? Тя чувстваше как стомахът й се свива, краката й омекват, а потта блика по цялото й тяло. Офицерите около нея крещяха. Отделни колесници се откъсваха от прашната пелена. Тези от събралите се, които имаха силно зрение, ги обявиха за египетски, но обърнати в бягство.
— Слез — дрезгаво се разпореди Сененмут.
Хатусу почувства паниката, обзела офицерите и другите мъже, струпани около нея. Тя стисна Сененмут за китката:
— Какво става? Какво се е случило?
Сененмут я дръпна надолу. Тя беше принудена да се подчини и го последва през целия лагер.
— Прибери се в шатрата си! — изрече бързо надзирателят на строежите, като я тласна напред. — Въоръжи се!
Тя не успя да му възрази, защото Сененмут се отдалечи с бързи крачки, крещейки на офицерите. Около нея се възцари лудешка блъсканица: египтяните грабваха първото попаднало им под ръка оръжие. Двойките по колесници се събираха и допълваха. Ехтяха тръби. Офицерите се стрелкаха насам-натам с белите си служебни жезли. Сененмут осъзна, че едва ли може да помогне с нещо. Момците с яки ръце вече заемаха местата си по защитната ограда около царския отсек. Наемниците, надянали роговите си шлемове, се тълпяха около централната порта. Сененмут продължи да си пробива път. А Хатусу се въоръжаваше в шатрата си. Тя бе свлякла робата си на земята и сега надяваше през главата си ризницата — дългата защитна обвивка от врата до прасците. Лицето й бе пребледняло. Сененмут й помогна да обуе сандалите си. Преметна портупея през рамото си, а преди той да й попречи, Хатусу грабна синия боен шлем — корона на египетските фараони, и го закрепи на главата си. От отсрещния край на лагера се понесе рев: очевидно митанийските колесници, които пристигнаха първи, правеха опит да пробият. Притича офицер с отчет за ставащото.
— Полкът на Анубис — задъхано пошепна той — е попаднал на засада! Митанийските сили са го оградили и сега го преследват и натикват в лагера!
Хатусу затвори очи. Сененмут й предлагаше съвет, но тя не съумяваше да разбере думите му. Тя се бе върнала в спомените си в царската градина заедно с баща си, който й чертаеше с пръчка някакви знаци по земята, описвайки своите победи.
— Господарке!
Хатусу отвори широко очи. Амеротке стоеше на входа на шатрата; лицето и доспехите му бяха покрити с прах, а по бузите и раменете му се виждаха прорезни рани. Зад него стояха хора от ескадрона му. Хатусу го прикани с жест да влезе. Без да се замисли, тя взе бокал с вино и му го подаде.
— Знам какво се е случило! — каза тя и посочи парчетата папирус, с които бе осеяна масичката за писане. — Амеротке, искам да ми покажеш ясно на какво можем да се надяваме, ако това е възможно.
Съдията отпи глътка вино, взе приспособление за писане и го натопи в съдинка с червено мастило. Все още не успяваше да овладее разтърсващите го тръпки. Сълзи избиха в очите му; усети и спазми в стомаха, сякаш бе пил твърде много, а сега трябваше да повърне. Сененмут забеляза треперещата му ръка.
— Ще ти мине — увери го той. — След малко ще ти олекне.
Съдията разтри очите си. Начерта един правоъгълник.
— Това е лагерът — обясни той и изтегли линия в долната част на правоъгълника, — а тук е царският участък — добави той и драсна в горния край на правоъгълника: — Това е централната порта, нали е ясно? Полкът на Анубис е разбит, защото беше зле воден и слабо подготвен. Всички се паникьосаха, а сега се опитват да се вмъкнат в лагера — после той очерта извита стрелка отляво и надолу към централния вход. — Ето ги и митанийците, но не само патрул или няколко малки ескадрона, а ужасно много колесници, подсилени от фаланга след фаланга пехотинци. Насилват да пробият и да влязат в лагера.
— Ако успеят — рече Хатусу, — ще следват най-лесния път, също като водата. Не през оградата, а през главния вход. Нека пробият. Редиците им ще се накъсат посред палатките и колите — допълни тя, преди да посочи дънната част на правоъгълника. — Ето къде трябва да бъде основната сила на ескадроните колесници! — премести леко тя пръста си вдясно, посочвайки края на оазиса. — А тук е останалата част от юмрука на колесниците. Почитаеми Сененмут, тръгвай веднага и поеми командването на тези ескадрони.