— А вие, господарке?
Хатусу грабна стилото за писане и изтегли стрелка от царския кът по дължина на правоъгълника до главния вход.
— Митанийските колесници са тежки. Конете им ще са уморени. Екипажите им ще се пръснат за плячка — тя повика един от офицерите: — Ти ли си Хармосаи, който командва полка на Изида?
— Тъй вярно, господарке.
Хатусу чуваше виковете и крясъците, както и звъна на оръжията, идващи от лагера, но гласът й не трепна:
— Сега поемаш командването на лагера.
— А генерал Омендап?
— Треската му не е отминала. Слушай ме добре, човече: получаваш заповед да организираш хората си във фаланга, която да се изправи непосредствено отвъд царския кът. Трябва само да задържиш митанийците. Без да настъпваш, повтарям: никакво настъпление, преди да ударят нашите колесници!
Съветът свърши и Сененмут излезе веднага. Изпълнената с решителност Хатусу издаде още заповеди и закачливо пошляпна Амеротке по рамото:
— Хайде, почитаеми съднико. Да дадем дължимото на врага!
Амеротке се вгледа с уморени очи в нея:
— Дошло е време за убиване, така ли?
— Да, Амеротке — спокойно изрече тя. — Трябва да убиеш, за да завземеш властта! И да убиваш, за да я задържиш! И да продължаваш да убиваш, за да укрепиш тази власт! Нямаш друг избор, щом си роден по божия воля!
Четиринадесета глава
Хатусу, Амеротке и групата офицери, които я придружаваха, се присъединиха към ескадроните колесници, струпващи се в отсрещната страна на лагера съгласно указанията на командирите си. Плътният фронт на колесниците бе изтеглен по дължина: конете подскачаха и се вдигаха на задните си крака, бойните украшения от пера танцуваха, водачите проверяваха юздите и сбруята, а съпътстващите ги воини разполагаха в готовност лъка, колчана със стрелите и копията за хвърляне. Трептящи светлинни отблясъци на късното следобедно слънце играеха по позлатените украшения, бронзовата повърхност на броните и върховете на копията. Скърцаха колелата на колесниците, които се носеха напред-назад. Офицерите не спираха да сноват по фронта, повтаряйки едни и същи инструкции. Не трябваше да обръщат никакво внимание на безредието в лагера. Можеха да напредват, но само след божествената Хатусу. Намиращите се далече вдясно трябваше да извият по дъга и да нанесат удар по фланга и в ариергарда на митанийците. Господарят Сененмут ще изскочи с подкрепление от другата страна, така че капанът да се затвори. Пехотата и момчетата с яки ръце в лагера ще трябва да задържат неприятеля. Те бяха длъжни да притискат митанийците в стесняващ се пръстен до пълното им поражение. Заповедта не беше особено сложна, но я повтаряха отново и отново.
Амеротке се качи в колесницата си. Водачът бе сменил конете. Той се усмихна:
— Господарю, този път ще ги изненадаме ние!
Амеротке понечи да му отговори, когато по редиците се надигна вълна от приветствени възгласи. Хатусу в личната си колесница, изправена до първия си телохранител, мина бързо и тържествено по целия фронт на ескадроните. Носеше синия боен шлем корона, а бронзовата й ризница блестеше на слънцето. В едната ръка държеше копие, а с другата се бе хванала за перилото на колесницата. Тя не казваше нищо, а оглеждаше строените мъже, сякаш решила да раздвижи чувствата им и да внуши с присъствието си важността на онова, което предстоеше. Само мигове ги деляха от решаващото събитие, но тя отиде до края на фронта и едва тогава обърна колесницата. Амеротке се усмихна. Хатусу бе родена актриса: закована в колесницата и с вдигнато високо копие, тя приличаше на въплъщение на бога на войната Монту. После Хатусу сведе копието, спря колесницата и се обърна. Тръгна бавно напред. Амеротке и ескадроните командири я последваха. Зад тях се устреми гигантската маса на ескадроните със скърцане и тропот, които звучаха като страховит химн на смъртта. Очите на всички бяха приковани в дребната фигурка, изпъната до щандарта на Амон Ра, поставен в челната част на нейната колесница. Водач беше един от помощниците на Сененмут. Той се обърна с вдигнат юмрук и извика:
— Живот, здраве и благоденствие на божествената Хатусу!
На думите му отговори приветствен рев. Колесницата на Хатусу усили ход. Посред ескадроните някакъв жрец запя боен химн:
Тук подеха хиляди гласове:
— Хатусу! Победителката! Хатусу! Дъщерята на Монту! Хатусу! Божествена плът!