Не пейзажът привличаше погледа й. Непрекъснато извръщаше любопитните си очи към профила на мъжа, седящ зад волана. Първата й мисъл, когато видя Джейс тази сутрин бе, че изглеждаше значително по-млад, отколкото й се бе сторил снощи. Сега, докато вятърът разрошваше косата му, а ръцете му направляваха небрежно волана на джипа, тя разбра, че той не просто изглеждаше по-млад, а и доста по-весел. Докато шофираше, лицето му бе много по-отпуснато.
— Още ли се притесняваш да не те отвлека? — погледна я Джейс и отби от пътя.
— Трябва ли да се притеснявам?
Усмихна й се и изключи двигателя, а след това посегна към задната седалка, за да си вземе сака.
— Май от доста време съм се откъснал от цивилизацията.
Ейми изви едната си вежда, докато слизаше от джипа и сваляше малката чанта, която взе на тръгване от хотела.
— Ако опиташ да направиш нещо нередно, ще се оплачи от теб на „Агенцията за защита на потребителя“ в Сейнт Клер.
Той блъсна вратата на джипа през смях.
— Първо ще трябва да откриеш въпросната Агенция! Ако такова нещо съществува на Сейнт Клер, имам чувството, че оплакването ти само ще донесе нова слава на „Змията“. Хората обичат заведения с колорит.
— Нещо ми подсказва, че не ти се налага да полагаш специални усилия, за да постигнеш желания колорит — измърмори тя добродушно, докато вървяха към самотното заливче, което Джейс бе избрал. — „Змията“ направо бълва колорит!
— Така е! Особено когато акостира някой военен кораб — съгласи се незабавно той. — Което означава, че барът е място, където човек може да повилнее на воля.
— Май добре се справяш с тази задача. — Тя се стараеше да говори съвсем непринудено.
— Май не одобряваш избора ми на работа.
— Изборът ти просто не ми влиза в работата — отвърна Ейми и разстла одеялото на пясъка. Не смееше да вдигне поглед.
— А ти с какво се занимаваш, Ейми Шанън? — попита небрежно Джейс.
— Държа два бутика в Сан Франциско — отвърна тя.
— За женски дрехи ли?
— Ммм… — Престори се, че оглежда залива и че се наслаждава на песъчливия плаж и на вълните. Ако имаше късмет, той нямаше да настоява. Повечето хора престанаха с въпросите си. Не че се притесняваше, но винаги й бе трудно да обяснява.
— Какви дрехи? — Докато наблюдаваше лицето й, Джейс бавно започна да се разкопчава. — Спортни?
Ето, започна се. Точно този въпрос се бе надявала да избегне.
— Бельо — измрънка Ейми, докато разкопчаваше джинсите си, скрили белия бански.
— Бельо, значи. Фръцливо дамско бельо, нали? — Долови смеха, скрит зад думите му. Същата реакция забелязваше винаги, когато някой я разпитваше.
— Марково бельо. На френски и италиански дизайнери, на дизайнери от Ню Йорк. Скъпи неща. Освен това много красиви — отвърна натъртено тя, докато си сваляше ризата.
— Чакай малко. Да не би да ми казваш, че продаваш сексапилно бельо? — попита той и тюркоазените му очи проблеснаха весело. — Занимаваш се с такъв бизнес, а имаш нахалството да критикуваш моята професия.
— Двете неща съвсем не си приличат — изсумтя Ейми и се отправи към водата.
Джейс вече се заливаше от смях и тя побърза да се топне. Зачуди се дали му се случваше често да се смее по този начин. Неговият плътен, весел мъжки смях й се стори приятен и Ейми се усмихна.
Той бе до нея след малко, а тялото му пореше вълните със сила и грация, които й подсказаха, че това бе начинът, но който се поддържаше в тази чудесна форма.
Тя плуваше с лекота, без да поддържа определена посока, когато усети ръката му на кръста си. Силните пръсти я стиснаха, дръпнаха я надолу и Ейми се озова притисната до него.
Стоеше във водата и го наблюдаваше любопитно. Джейс й подаде маска и шнорхел.
— Реших, че ще ти бъде приятно да дойдеш с мен да видим рибите — покани я той. — Много красиви места има.
През останалата част от следобеда тя се отпусна напълно и се наслади истински на преживяването. Двамата с Джейс разгледаха очарователния, невероятно красив подводен свят на малкия залив. Полежаха на слънце, след това отново влязоха във водата, а после похапнаха от сандвичите, които той бе донесъл.
Джейс й се стори много по-интересен от подводния свят. По-късно следобеда той също се отпусна, а когато се връщаха към джипа, Ейми бе почти забравила, че този мъж изкарваше прехраната си в бар на далечен остров някъде в Пасифика. Джейс Ласитър бе от типа мъже, които харесваше, мъж, с когото с удоволствие би излизала на срещи, ако бе в Сан Франциско.