— Изглежда не съм обяснил както трябва — изръмжа той, без да помества ножа. — Тук, в „Змията“, не допускаме подобни скандали. — Сигурно времето бе спряло да тече за нападателя, защото острието на ножа бе все още опряно в гърлото му. Никой в заведението не смееше да помръдне. След това Джейс се отдръпна и подаде ножа на Рей, който веднага го прибра на удобно място. — Разкарайте го — нареди тихо Джейс и кимна към останалите трима моряци. — Ако не стъпвате повече в „Змията“, няма да уведомя капитана ви. Още веднъж се появете тук, и ще погрижа да обяснявате какво сте правили. Вие решавате.
Четиримата се изнизаха бързо. Всички в заведението въздъхнаха облекчени.
Ейми не усети нито облекчението, нито задоволството на останалите в бара. Тя стоеше неподвижна на мястото си и наблюдаваше с неприкрит ужас и отвращение мъжа, които се бе справил с проблема с лекота, усвоена след ежедневни подобни случки.
Ейми знаеше, че докато бе жива, щеше да помни как Джейс бе притиснал ножа в гърлото на моряка. Никога досега не бе ставала свидетелка на насилие и случката тази вечер съсипа основите на приятелството, което се бе зародило в заливчето.
Как бе могла да пренебрегне дори за момент грубостта и цивилизацията на острова? Как не бе разбрала, че Джейс Ласитър не можеше да вдъхне уважение единствено защото бе собственик на бар? Тук мъжете разрешаваха проблемите си с насилие. Та нали то бе част от мъжките фантазии.
Само че случилото се тази вечер не беше фантазия. Бе съвсем истинско.
Шокирана и вбесена на себе си, че бе била привлечена от този мъж, тя най-сетне се овладя, изправи се на крака и междувременно не пропусна да бутне чашата.
— Ейми!
Забеляза стреснатото изражение на Джейс, когато се стрелна към най-близкия изход. Той бе прекалено далече, за да я спре. Преди да успее да реагира, тя вече бе избягала навън, за да хукне към стаята си в хотела. Зад нея черненото вино покапа по пода.
Без да се обръща назад, за да провери дали Джейс бе тръгнал след нея, Ейми бързаше към „Марина“. Забави крачка едва във фоайето, където се сблъска със сериозния Сам.
— Да не би нещо да не е наред, госпожице? — попита загрижен той.
— Да. Не. Няма значение — отвърна разсеяно тя. — Току-що станах свидетелка как се справяте с неприятностите в този град. Това е — заяви мрачно Ейми и тръгна по стълбите.
— Аха. Имало е значи неприятности в „Змията“. — Столът на Сам, подпрян на двата задни крака на стената, тупна на пода, когато той се приведе напред.
— Може и така да се каже. Доколкото разбирам, подобни неща са често срещано явление тук! — Тя вече бе по средата на стълбите.
— Джейс обикновено се справя доста добре — отбеляза Сам, докато я наблюдаваше как се изкачва.
— И този път се справи със замах, можете да сте сигурен! — Ейми вече бе в коридора и ровеше в чантата си, за да си извади ключа.
— Ейми! — От фоайето прозвуча гласът на Джейс.
Значи я бе последвал.
Как бе успял да стигне толкова бързо? По-важното бе, каза си притеснена тя, как да се отърве от него.
Ейми спря рязко на прага на стаята.
Изглежда тази нощ бе посветена на насилието, каза си тя истерично. Стаята й бе претършувана и обърната наопаки.
Трета глава
Ейми продължаваше да оглежда преровената стая, когато Джейс стигна при нея.
— Какво, по дяволите… — Спря до нея и погледна над рамото й към хаоса вътре. — Я виж ти, госпожице, май прекарваш доста интересна вечер на остров Сейнт Клер.
Той небрежно я прегърна през раменете, сякаш имаше право да го стори.
— Не ми казвай, сама ще се сетя — сопна му се ядосана тя. — Това е просто още един пример за обичайните неприятности на острова, нали? Някои от момчетата обичат да се забавляват за сметка на туристите.
Джейс продължаваше да оглежда стаята.
— В интерес на истината, това не е нещо обичайно. Ако искаш вярвай, Ейми, но тук няма престъпност както в големите градове. Всички се познават прекалено добре, за да си позволят да направят подобно нещо. Знам, че нямаш високо мнение за хората тук, ала ние се съобразяваме с другите. От време на време може и да стане някоя свада на кея, но проблемите се изчерпват с това.
— Ами когато на някого случайно му прережат гърлото?
— Това е просто случайност — отвърна спокойно той и не захапа въдицата. — Готов съм да заложа „Змията“, че който е сторил това тук, не е нито местен, нито някой от моряците на военния кораб.
Тя не каза нищо, докато оглеждаше безпорядъка. Усети, че трепери, ръката на Джейс й дотежа, ала Ейми се зарадва, че я бе прегърнал. Естествено, че извършителят не бе местен. Дърк Хейли се опитваше да се откаже от сделката.