Тя си пое дълбоко дъх, защото разбра, че няма да успее да се измъкне от кашата, но си струваше да опита още веднъж.
— Джейс, това е личен въпрос…
— Тогава ще го обсъдим на по-усамотено място. Събираме ти багажа и се махаш от този хотел.
— Моля? — възкликна Ейми, докато той посягаше към куфара й, оставен отворен на пода. — Джейс, никъде няма да ходя с теб.
— Напротив. Идваш у нас. Ако предпочиташ да си събереш багажа сама, кажи, ако ли не, ще го събера аз. — Той продължаваше да стиска нощницата. Коприната се е стелеше до грубата материя на панталоните му.
— Джейс, моля те! — Обзета от паника, тя сама долови отчаянието в гласа си. Той пусна нощницата в куфара, без ми каже и дума повече, и посегна към следващата дреха, хвърлена на леглото — дантелен сутиен в слонова кост, бродиран с малки цветчета. Ейми се намръщи, когато видя сутиена в загорялата му ръка. — Добре, добре — примири се тя през стиснати зъби и се втурна да спасява бикините в цвят пепел от рози, които се бяха озовали под сутиена.
— Аз ще го събера. Просто ми трябват няколко минути.
Джейс кимна доволен.
— Ще те чакам долу.
Ейми вдигна поглед.
— Нали няма да кажеш на Сам какво се е случило?
— Още не. Не и преди да науча истината — обеща той, обърна се и излезе от стаята.
Тя се отпусна на леглото, стиснала бикините в скута си. Каква каша… Какво да прави? Нима имаше избор? Джейс говореше сериозно. Щеше да се обади на местния полицай и щеше да я остави да обяснява как се бе стигнало до това безобразие.
Нима щеше да е в по-голяма безопасност в дома на Джейс Ласитър? Едва ли! Всичко изглеждаше толкова просто, когато се разбра с Дърк Хейли. Защо ли се отказваше този мошеник? Единственото, което искаше от него в замяна на маската, бе истината за случилото се с Тай Мърдок. Двете със сестра й заслужаваха да знаят.
Дяволите да го вземат Хейли, дяволите да го вземат и Мърдок. Може би трябваше да включи и Ласитър в цялата бъркотия! Мъжете по цял свят са достойни за презрение! Обзета от яд, Ейми запокити бикините в куфара и посегна към следващата дреха.
Щеше да остави Джейс да я заведе у тях. Обаче ако си въобразяваше, че ще му позволи да се натика в леглото й, не беше познал!
Докато натъпкваше последните си неща в куфара й хрумна, че макар и да бе ядосана на Джейс, не се страхуваше от него, поне знаеше, че няма да й посегне. Ако се боеше, не би и помислила да си събере багажа, за да тръгне с него.
Ако подходеше както трябва, може би щеше да успее да спаси положението. А той може и да се окажеше прав. Може би щеше да й е полезен. Когато излезе от стаята, стиснала куфара в ръка, й хрумна още нещо.
Вече нямаше представа колко опасен можеше да бъде Дърк Хейли. Може би, когато уреди срещата, се бе захванала с нещо повече, отколкото можеше да се справи. Ако се окажеше така, тогава закрилата на мъж, който безстрашно се справяше с въоръжени побойници, щеше да й добре дошла.
Успокоена от тази мисъл, тя заслиза бавно по стълбите и откри Джейс да я чака търпеливо. Той взе куфара и кимна на Сам, който се ухили доволно и отново се зачете в списанието с мацките.
— Кой знае какво си мисли Сам — оплака се Ейми с приглушен глас, докато вървеше послушно до новия си домакин.
— Не се притеснявай за Сам. След четирийсет години, прекарани тук, няма нещо, което да не е видял.
— Нима? — попита иронично тя. — Много ме успокои. Колко ли жени си извел пред погледа му, за да ги заведеш у вас?
Джейс й отправи похотлива усмивка.
— Как обичам тези въпроси, които не се нуждаят от отговор! Все едно че ме питаш дали съм престанал да бия жена си.
— Така ли е?
— Кое? Дали съм посягал на бившата си съпруга? А ти как мислиш?
Ейми сви ръце пред себе си и не го погледна.
— Не — прошепна тя и се почувства смешна. — Едва ли.
— Сигурно трябва да приема отговора ти за комплимент — продължи заядливо той.
— Приеми го както искаш.
— Знаеш ли, че си права — продължи спокойно Джейс. — Не я биех. Това не означава, че не бих посегнал на жена, ако тя прекали — добави той.
— Това заплаха ли беше?
— Приеми го както искаш.
Ейми се сви, когато забеляза, че Джейс й отговаря по същия начин, както тя на него.
— Нека да изясним нещо, Джейс. Тръгнах с теб, защото ти не ми остави избор. Не желая никой да знае какво правя на Сейнт Клер, а ти заплаши да се разчуе, предупреди ме, че ще се наложи да говоря с онзи Фред Каупър. Ще ти обясня каквото трябва, ала не очаквай нищо повече. Нямам намерение да топля леглото ти. Разбирам, че на Сейнт Клер не идват достатъчно туристки, но се налага да почакаш, докато дойде следващата партида, за да си намериш партньорка за креватни упражнения. Разбрахме ли се?