— Да знаеш, че имаш данни за първокласна вещица — отбеляза той. — Ако някой мъж не те вкара в правия път в най-скоро време, ще станеш напълно неуправляема.
— В момента не съм в настроение за подобни приказки в стил мъжки шовинизъм. Просто ми кажи дали разбра и дали приемаш условията ми, защото само така ще тръгна с теб.
— След като аз сам предложих същите условия, би било странно, ако не ги разбирах и приемах — отвърна Джейс.
— Джейс, ти изопачаваш думите ми!
— Спокойно, Ейми. Ще бъдеш на сигурно място в дома ми — заяви той напълно сериозно. — Поне няма да лежа буден и да се чудя кой ли е претършувал стаята ти и дали няма намерение да се върне отново.
Тя преглътна.
— Да, и аз мислех за същото.
— Умно момиче — одобри Джейс. — По-добре дяволът, когото познаваш, отколкото някой непознат.
— Че аз почти не те познавам — прошепна уплашена Ейми.
— Имаш ми повече доверие, отколкото на мъжа, с когото трябваше да се срещнеш, нали? Като знам какво ти е мнението за мен, това май не говори никак добре за него. Как, по дяволите, успя да се забъркаш с този Дърк Хейли?
— Не съм се забърквала. Поне не лично. Имам делова уговорка с него — заобяснява тя, като подбираше внимателно думите си. — Никога не съм го виждала. Веднъж или два пъти сме си кореспондирали.
— Не ме карай да ти измъквам думите с ченгел от устата — изпъшка Джейс. — Просто ми разкажи накратко за „деловата уговорка“. Какво е търсил тази вечер?
— Маска. Африканска дървена маска — отвърна веднага тя.
Той я погледна.
— И колко е голяма маската?
— Малка е. Спокойно ще влезе в чантата ми. Беше вътре тази вечер, когато са я търсили — заяви доволно Ейми. — Не съм я изпускала от погледа си, откакто тръгнах от Сан Франциско. Тя е единственото, с което мога да се пазаря.
— И какво й е специалното на тази маска? — попита спокойно Джейс.
— Честно да ти кажа, не знам. Специалист в Сан Франциско я оцени и каза, че някой колекционер щял много да й се зарадва, ала иначе нямала кой знае каква стойност. Знам само, че Хейли е готов на всичко за нея.
— Ти откъде я взе?
Ейми го погледна.
— Бившият съпруг на сестра ми й я изпрати малко след като се роди синът й.
— А какво е станало с бившия съпруг?
— Точно това искам да ми каже Дърк Хейли.
Последва дълго мълчание, докато Джейс осмисляше чутото.
— Как се казва бившият?
Никак не й хареса тихия глас, с който той зададе въпроса. Какво като му каже? Вече му бе разказала достатъчно.
— Тай Мърдок.
— Добре, кажи ми сега къде е уловката — настоя Джейс. — Какъв ти е на теб бившият съпруг на сестра ти? Защо ти си тази, която идва в Сейнт Клер и търси отговори за него, вместо да се заеме бившата му съпруга?
— Виж, личните ни взаимоотношения нямат нищо общо. — Тя вирна надменно брадичка.
— Как ли пък не — отвърна веднага той. Очевидно не се бе стреснал ни най-малко от високомерния й отговор.
— Има, и още как! — Докато говореше, двамата завиха по лошо асфалтирана улица на две пресечки от „Змията“.
— Къде отиваме? — Ейми се взря в мрака. На Сейнт Клер очевидно не признаваха уличното осветление. Различаваше само силуетите на отделни къщи, незнайно на каква възраст. В тропиците всичко добиваше износен вид, каза си тя. И хората се състаряваха по-бързо.
— Нали ти казах. У нас. Не се страхувай, не съм намислил да те отвлека в някоя палмова горичка, за да ти се нахвърля.
— Ще ми се да бях сигурна, че е така — отвърна ядосана Ейми.
— Можеш да си напълно сигурна — заяви той. — Когато ти се нахвърля, ще бъде в удобно легло, не върху палмови клони върху земята. Вече не съм в първа младост — добави мрачно Джейс.
— Не съм в настроение за тъпите ти шеги! Не се шегувай с мен, Джейс. Вечерта ми не беше от най-хубавите. — Той спря рязко — толкова рязко, че тя, докато се опитваше да реши дали си струва да се забърква в нови неприятности, се блъсна в него.
— Дяволите да те вземат! — възкликна Ейми приглушено до ризата му, докато стискаше ръкавите му, за да не падне. Колкото и да бе неочакван, сблъсъкът почти не му се отрази. Джейс не помръдна от мястото си, докато тя се опитваше да отстъпи и да запази равновесие.
— Каквато си непохватна — започна той спокойно, — сигурно сама ще паднеш в леглото ми, когато му дойде времето. — Джейс остави куфара на земята до десния си крак и докосна лицето й с върховете на загрубелите си пръсти. Ейми почти не виждаше лицето му в тъмното, но усещаше присъствието му и разбираше, че не успява да си поеме дъх. — Не ти се подигравах, мила — продължи сериозно той. — Дори не се шегувах. Желая те. Рано или късно ще трябва да те отведа в леглото си.