— Не биваше да идваш на Сейнт Клер, Ейми. Попадна на неподходящо място в неподходящ момент. — Тя застина, когато чу гласа му, зазвучал от тъмното зад нея. След това се обърна с чувството, че ще се сблъска със съдбата си. Той бе застанал в сянката на вратата до нейната. Толкова бе близо! Господи! Дори нямаше представа, че стаята му бе до нейната. В продължение на една безкрайна минута двамата останаха загледани един в друг. Тя усети напрежението помежду им и разбра, че се бе озовала в много по-опасно положение, отколкото когато се върна в стаята си и откри всичко обърнато наопаки. Сега дори не успяваше да помръдне. — На неподходящо място в неподходящ момент — повтори Джейс с дрезгав глас и бавно приближи до нея. Все още бе в дрехите, с които бе през деня, ризата разкопчана на гърдите, ръкавите навити над лактите. Тъмната му махагонова коса изглеждаше почти черна в мрака, а лъскавите тюркоазени очи бяха пълни с очакване.
— Така ли, Джейс? — попита тя, когато той пристъпи към нея. — Наистина ли съм на неподходящо място в неподходящо време?
Той застана до нея и се облегна на перилата, а след това спокойно отпи от рома. Остави чашата до себе си и кимна. Очите му не се бяха откъснали нито за миг от нейните.
— Така е.
— Но това важи само за мен, нали? — прошепна Ейми. Усети тръпка, докато очакваше неизбежното напрежение да избухне. Трябваше само да се обърне и да си влезе в стаята, а след това да затвори прозореца. Защо не можеше да помръдне?
— Тук хората се научават как да постъпват правилно. Дори да е само за една или две нощи. Особено когато желаят някоя жена толкова силно, колкото аз те желая.
Тя не можеше да откъсне поглед от настойчивия му, блестящ поглед. Имаше чувството, че бе попаднала в капан, че бе омагьосана от сили, които дори не се опитваше да разбере.
— Ами ти… — Замълча и облиза устни. — Ти наистина ли ме желаеш толкова много? Може би която и да било жена…
Така и не успя да довърши изречението. В притеснението си плъзна дясната си ръка по перилата и закачи чашата с ром, оставена на парапета.
Джейс протегна ръка и хвана падащата чаша. Разляха се само няколко капки. Той отново остави чашата на перилата, а по устните му плъзна странна усмивка, докато наблюдаваше удивлението по лицето й.
— Да, много те желая и не бих го направил с която и да било. Не и тази вечер. Наистина ли те притеснявам чак толкова? — Погледна отново спасената чаша.
— Много ме притесняваш — призна Ейми тихо.
— Значи и за двамата е едно и също. Защото ти мен също много ме притесняваш.
Джейс сведе устни към нейните с нескрита, почти отчаяна жажда.
Тя никога не бе виждала подобна жажда в очите на друг мъж. Снощи, когато Джейс я целуна, бе усетила, че той нарочно се опитва да я прелъсти, да усети вкуса й, да събуди желанието и в нея. Снощи се опитваше да я примами и да я изкуши да се прибере с него.
Тази вечер бе в дома му и бе попаднала в капан. Тази вечер Джейс щеше да завладее плячката, която бе подмамил. Ейми знаеше какви бяха намеренията му още от момента, в който чу гласа му зад себе си. Вече бе късно да се опитва да бяга.
— Ейми! — Той се отдръпна за частица от секундата, прошепна името й, а след това я притисна до перилата и отново завладя устните й.
Тя възкликна, когато усети настойчивата ласка. Усещаше как перилата се опират в гърба й. Възбуденото му тяло я оставяше без дъх и в същото време я зареждаше със страст.
Езикът му се плъзна между зъбите й и потърси топлината на устата й. Джейс пъхна крак между нейните и ги разтвори в мига, в който устните й се отпуснаха. Кремавата френска копринена нощница се притисна до масленозелените панталони, подхваната от нощния ветрец.
— Джейс, о, Джейс, моля те — въздъхна Ейми. — Аз не… Това не… О, Джейс!
Той притисна лицето й между дланите си и я задържа, за да обсипе бузите и гърлото й с целувки.
— Тихо, любима. Вече е късно. Беше късно още в мига, когато влезе в „Змията“.
Тя усети истината в думите му и тялото й потръпна. Беше завладяна от него и дори не помисли да се съпротивлява. Направо бе подета от страстта и не успяваше да мисли трезво.
Едрите му силни ръце се плъзнаха надолу към раменете й. Джейс трепереше, обзет от желание. Ейми усети страстта в него и знаеше, че ще направи всичко, което той поиска.
— Прегърни ме — прошепна Джейс до чувствителното място под ухото й. — Притисни ме до себе си, Ейми. Имам нужда от теб! — Тя въздъхна примирено и се подчини. Пръстите й, досега разперени на гърдите му, се заровиха в гъстата му коса. Как да откаже на този мъж? Той я караше да се чувства невероятно женствена и желана. Единственото й желание бе да се подчини на желанията. Искаше да се отдаде изцяло на Джейс Ласитър. Той усети, че Ейми се предава. Прииска му да се да извика от възторг, ала вместо това от гърлото му се изтръгна дрезгав стон. — Ейми, Ейми, толкова те желая…